Един от пазачите се подсмихна, а този до него изпука кокалчетата на пръстите си. Очевидно се наслаждаваха на сцената и нямаха търпение да видят как земнородните предават Белами на мрачната му участ.
За изненада на Белами обаче никой не вдигна ръка.
— Какво, по… — прошепна той, а Кларк стисна дланта му.
— А всички, които са за това Белами, Кларк и Уелс да останат под наша защита?
Безброй ръце се изстреляха във въздуха и напълно скриха Макс, Бърнет и другите пазачи от поглед. Коленете на Белами се разтрепериха, когато в него се надигна безмерен прилив на благодарност. Възрастните в Колонията никога не бяха предлагали на Белами дори трошичка доброта. Никога, дори и когато двамата с Октавия умираха от глад. Тези хора обаче бяха склонни да рискуват всичко за него — един напълно непознат.
Точно това влоши положението още повече. Тези хора бяха добри. Не заслужаваха да загинат заради някакво хлапе, което бе вземало само лоши решения през всичките си деветнайсет години.
Кларк плъзна ръка около кръста му и се прилепи до него, за да го окуражи.
— Всичко е наред — отрони тя в ухото му.
— Не — промълви Белами, толкова на себе си, колкото и на нея. — Не — извика по-силно.
Заради глъчката в залата никой не го чу. С изключение на Кларк и Уелс. Ръката на Кларк се свлече от него и двамата с Уелс се втренчиха объркано в Белами.
— Белами! — обади се Кларк с ококорени очи. — Какви ги вършиш?
— Не мога просто да седя тук и да оставя всички тези невинни хора да рискуват живота си за мен. Те имат деца, имат семейства. Няма нужда да им натрисам тази простотия.
Уелс пристъпи напред и стисна здраво рамото на Белами.
— Хей — каза той. — Просто се успокой. — Белами се опита да се освободи от хватката му, но Уелс не му позволи. — Разбирам те, Белами. Не си свикнал да приемаш чужда помощ. Но в случая не става дума за затваряне заради откраднати стоки на пункта за обмяна. Говорим за осъждане на смърт. Роудс ще те убие.
Белами се преви и постави ръце на коленете си. Пое си няколко дълбоки, успокояващи глътки въздух. Знаеше, че хората на Макс и Саша вярват в нещо повече от себе си. Беше го прозрял в добротата, която проявяваха един към друг, в начина, по който приветстваха трима непознати в животите си. Беше го прозрял в лидерството на Макс. Но не знаеше как би могъл да понесе бремето на щедростта им.
Кларк отново хвана ръката му и го погледна в очите.
— Дори и да не го направиш за себе си, ще го направиш ли за мен? Моля те?
Гласът ѝ трепереше и нещо се скъса в гърдите на Белами. Никога не я беше чувал да звучи толкова уязвима, толкова уплашена. Никога не я беше чувал да моли някого за нещо. Каквото и да пожелаеше, си го набавяше сама. Този път обаче това нямаше да е достатъчно. Тя се нуждаеше от помощ.
— И за мен — тупна го по здравото рамо Уелс.
Белами се извърна от Кларк към Уелс. Как се беше случило това? Когато двамата с Октавия напуснаха Колонията, бяха сами срещу цялата Вселена. А сега имаше хора, които бяха загрижени за него. Имаше семейство.
— Добре — кимна той, сдържайки сълзите, които напираха да бликнат. Насили се да се усмихне. — Но само веднъж. Следващия път, когато ме осъдят на смърт, задето съм избухлив идиот, ще трябва да ги оставите да ме отведат.
— Дадено — рече Уелс и отстъпи с доволна усмивка.
— Изключено. Ти си моят избухлив идиот — надигна се на пръсти Кларк и го целуна.
Белами обви ръка около нея и отвърна на целувката ѝ, твърде развълнуван, че да се смути от проблясващите в очите му сълзи.
Глава 17
Глас
Глас отвори вратата на колибата с рамо. И двете ѝ ръце бяха заети — едната с кофа речна вода, а другата с торба боровинки, растящи наблизо, на които се бе натъкнала. Тя пусна храната на грапавата дървена маса и понесе водата към легена. Без да се замисля, посегна към рафта и свали една купичка от него. Двамата с Люк бяха прекарали само два дни тук, но вече се чувстваха толкова удобно в малката си къщичка, сякаш живееха в нея от цяла вечност.
През първата им сутрин бяха излезли предпазливо от къщата, озъртайки се за земнородни. Не забелязаха никакви следи от човешки живот. Спокойствието и увереността им постепенно нараснаха и двамата се отдалечиха на няколко метра от къщата в опит да открият храна.
И двамата така се бяха съсредоточили върху търсенето, че за малко не забелязаха елена, който пасеше наблизо. Глас вдигна глава, за да повика Люк, и точно преди името му да се откъсне от устните ѝ, видя животното, което се намираше на няколко крачи от нея. Беше младо — има ли специално название за бебе елен? Глас се помъчи да си спомни — беше толкова красиво. Мекият му кафяв нос потрепна, щом подуши въздуха, а големите му кафяви очи бяха мили и тъжни. Глас се боеше да помръдне, да не би да го подплаши. Искаше и Люк да го види, но не можеше да издаде и звук. Тя и еленът се взираха дълго един в друг, докато Люк най-сетне не се обърна и не го зърна. Замръзна. Глас разчете по изражението на лицето му, че той е удивен от животното също толкова, колкото и тя.