Уелс прочисти гърло.
— Исках да поговоря с вас за това. Знаем, че е само въпрос на време, преди пазачите да се върнат, несъмнено с още повече хора и оръжия. А доколкото познаваме Роудс, него няма особено да го е грижа за невинните. Ще приеме укриването на Белами като обявяване на война. — Той направи пауза и погледна Саша, която леко му кимна. — Мисля, че ще е най-безопасно всички да се скрият обратно вътре. Под земята, в Маунт Уедър.
Макс се втренчи в него.
— Под земята — повтори огорчено той и сбърчи уста точно като Роудс, когато бе изрекъл думата сестра.
— Крепост е, нали? — намеси се Кларк. — Ако може да устои на стотици килотонове радиация, със сигурност може да удържи и няколко пазачи.
Макс стрелна Саша с поглед, който Кларк не можеше да разтълкува съвсем, но беше достатъчен, за да я накара да прехапе нервно устна. Когато мъжът заговори, гласът му беше напрегнат:
— Ние сме добре запознати с възможностите на Маунт Уедър. Хората ни са живели там с векове, вътре са погребани цели поколения. Живели са и са умирали, без дори да зърнат слънцето. Когато най-накрая се завърнахме на повърхността, се заклехме да останем тук. Никога няма да позволим нещо — или някой — да ни принуди отново да се върнем под земята.
Като човек, израснал в космическа станция и все още изпитващ радостна тръпка от първите си глътки свеж утринен въздух, Кларк можеше да разбере позицията на Макс. Но ако нещата се свеждаха до живот под земята или смърт на повърхността, то изборът беше ясен.
— Роудс няма да спре, докато не получи каквото иска — обади се тя. — И няма да го е грижа колко от вашите хора ще трябва да убие междувременно.
Лицето на Макс доби студено изражение.
— И преди сме отблъсквали нападатели — каза той. — Знаем как да се браним.
— Не и такива хора — изтъкна Уелс. — Става дума за обучени войници — малка армия. Знам, че другите земнородни са опасни, но не могат да се мерят с пазачите на Роудс.
Макс потъна в мълчание и макар изражението му да остана строго, Кларк долови, че обмисля думите на Уелс.
Саша проговори първа.
— Тате, трябва да послушаме Уелс. Той знае за какво говори. И на мен не ми се слиза под земята, колкото и на теб, но в случая смятам, че това е правилното решение.
Макс се втренчи в нея с лека изненада, а после нещо в изражението му се промени — сякаш виждаше дъщеря си в нова светлина и приемаше, че тя се бе превърнала от дете в съветник. Сърцето на Кларк се сви болезнено, щом си помисли за собствения си баща и дългите часове, които бяха прекарали в обсъждане на обучението по медицина на Кларк и неговите собствени изследвания. В годината, предшестваща ареста му, той беше започнал да се отнася с нея като с доверен колега, като с приятел. Дали някога щеше да има възможност да му разкаже за всичките си приключения на Земята? Щеше ли някога да успее да му зададе въпросите, които пазеше специално за него?
Макс най-накрая кимна.
— Добре. Ще го направим спокойно. И трябва да разясним на хората ни, че това е само предпазна мярка. Ще изпратим сигнал и ще подканим всички да побързат. Уелс, ти ела с мен. Можеш да ни разкажеш накратко за Роудс и стратегията му, докато се евакуираме.
След като обсъди положението с някои от съветниците си, Макс реши да премести всички в Маунт Уедър още същата вечер. Изпрати няколко инженери напред, за да се уверят, че крепостта е готова да поеме притока от хора, и през остатъка от вечерта обикаляше от къща на къща и обясняваше ситуацията.
Към полунощ всички членове на общността се бяха събрали в подножието на планината, подготвени да прекарат нощта в недрата ѝ за първи път от десетилетия. Повечето хора си носеха храна и дрехи и бяха повели със себе си деца, които стискаха любимите си играчки.
Макс застана до огромната метална врата, вградена в хълма, която беше отворена, за да пропусне потока от хора. Белами и Кларк, както и Уелс, който стоеше до Саша, изчакаха, докато почти всички влязат вътре.
— Мога ли да направя нещо? — попита Кларк Макс, щом се приближиха.
— Просто се увери, че всички са се настанили. Има предостатъчно стаи, но някои от тях са трудни за намиране. Ако ти се стори, че някой се е изгубил, можеш да му кажеш да ме изчака. Слизам долу след няколко минути.
Кларк кимна, хвана ръката на Белами и го поведе през вратата и надолу по първото стъпало на стръмни тесни стълби, които сякаш се спускаха до лоното на Земята. И двамата бяха влизали във вътрешността на Маунт Уедър и преди, но тогава вярваха, че земнородните са им врагове, така че не бяха отделили много време да се наслаждават на удивителната обстановка. Това не беше някаква си мрачна пещера — беше сложно устроен бункер, който най-добрите инженери на Америка бяха построили с цел да устои на Катаклизма.