— Повече от готов съм — заяви Белами в опит да надъха всички. Той протегна юмрук към Феликс, който беше пребледнял и пристъпваше нервно от крак на крак. — Нямам търпение да сритам малко колонистки задници на пазачи — ухили се дяволито към Уелс.
— Ще ми се да имах твоята увереност — каза Феликс.
— Не е увереност — пошегува се Белами. — А арогантност. Има голяма разлика.
— Каквото и да е, е хубаво — обади се Уелс за изненада на Белами. — Ще ни бъде нужно.
Когато Макс кимна, Уелс пристъпи към предната част на стаята, която веднага притихна, въпреки че въздухът буквално жужеше от натрупалото се напрежение.
— Приятели — поде Макс със сериозен тон. — Получихме вести, че около две дузини колонисти наближават Маунт Уедър. Само след миг ще заемем определените ни позиции и ще се подготвим за бой. Пристигнаха много по-рано, отколкото очаквахме, но бъдете сигурни, че ще ги посрещнем с цялата ни мощ. И помнете: целта ни не е да причиним вреда, а да им попречим да сеят още безсмислено насилие над другите. Ако се налага да използваме сила, за да се защитим, така да бъде. Но не такава е целта ни.
Той се извърна и кимна на Уелс, който прочисти гърло, канейки се да се обърне към тълпата:
— Както се очакваше, много от тях са… въоръжени, така че бъдете внимателни и не поемайте никакви излишни рискове. Макар и да разполагат с огнева мощ, не са непобедими.
Той започна да обяснява как се обучават пазачите, какви бойни формации използват и какви тактики най-вероятно ще приложат. Добре че разполагаха с вътрешна информация от офицерските дни на Уелс, осъзна Белами.
— Това, което трябва да запомните — обади се Макс, — е, че не се борим само да защитим младежите, които се обърнаха към нас за помощ, а се борим да защитим и собствения ни начин на живот. Опитахме се да се договорим със съседите ни, но става все по-ясно, че мирът и сътрудничеството не са техен приоритет. Ако не се разправим с тях сега, не съм сигурен какво ще сторят следващия път. — Той замлъкна и огледа стаята. — Вече изгубих дъщеря си… не мога да понеса да изгубя и някого от вас. — Пое си дъх и в гласа му се прокрадна свирепа нотка. — Нашите предци са били изправени пред невъобразими обстоятелства, но все пак сме се съхранили като вид. Други може и да са оставили Земята да гори, но ние не сме избягали и сме се борили, за да запазим дома си.
От тълпата се разнесоха възгласи и Макс се усмихна:
— Това е нашата земя, нашата планета и сега е моментът да решим колко сме склонни да рискуваме, за да я защитим.
Уелс се ухили и посегна да стисне ръката на Макс. По-възрастния мъж стисна неговата, а после придърпа Уелс към себе си и го потупа по гърба.
— Всички ли са готови? — попита Уелс, щом пак се обърна към тълпата.
Боен вик разтърси каменните стени, всички размахаха юмруци във въздуха и грабнаха копията, стрелите и ножовете си. Насочиха се към изходите и постепенно притихнаха, след като излязоха навън и заеха позиции в притъмнялата гора непосредствено до Маунт Уедър.
Кларк преметна торба, пълна с лекарства, през рамо и се пресегна за един дълъг нож.
— Къде отиваш? — попита Белами и вълнението му бе изместено от вледеняващ страх.
Тя вирна брадичка и го удостои с най-решителния си поглед.
— Отвън ще пострадат хора. Нуждаят се от мен.
Белами отвори уста, за да възрази, но я затвори, щом осъзна колко егоистично би било да го направи. Кларк беше права. Беше логично тя да присъства на бойното поле, при положение че беше човекът с най-голям медицински опит.
— Нали ще бъдеш много, много внимателна? — рече той. Тя кимна. — Обещаваш ли?
— Обещавам.
Белами подпъхна ръка под брадичката ѝ и вдигна лицето ѝ към своето.
— Каквото и да се случи, Кларк, искам само да знаеш…
Тя поклати глава и го прекъсна с целувка.
— Недей — каза тя. — Ще се справим.
Той ѝ отвърна с усмивка.
— Започваш да усвояваш тънкостите на арогантността.
— Уча се от най-добрия.
Той отново я целуна, а после грабна лъка си и пое към стълбището.
— Белами — извика Уелс, който тичаше към него. — Слушай, знам, че това няма да ти хареса, но смятаме, че ще е най-добре за всички да останеш вътре.
— Какво? — присви очи Белами. — Не говориш сериозно. Изключено е да остана тук. Не се страхувам от Роудс или от когото и да било от тях. Нека само се опитат отново да ме заловят.
— Там е работата. Прекалено важна цел си. Ще застрашиш всички около себе си. Знам, че си страхотен боец, един от най-добрите, с които разполагаме, но не си струва рискът.