— Готова съм на всичко, което ще те накара да не ми се мотаеш в краката!
— Тогава кога ще го купим?
— Какво ще кажеш за Бъдни вечер?
Моли промълви:
— О, не — звучеше много разтревожена и Луиза се намръщи.
— Какво толкова има? — попита тя. Според Джудит нямаше причина да се говори толкова нелюбезно, но Луиза често губеше търпение с Моли и се отнасяше към нея по-скоро като към малоумна, отколкото като към родственица. — Измисли ли други въпроси?
— He… He исках да кажа това. — Бузите й леко порозовяха. — Просто няма да сме тук. Още не съм ти казала, Луиза, но исках Джудит да научи първа. — Тя се обърна към дъщеря си. — Обади ми се леля Биди.
— Знам, Филис ми каза.
— Тя иска да отидем и да прекараме Коледа и Нова година с тях в Плимут. Ти, аз и Джес.
Устата на Джудит беше пълна с кифла. За миг помисли, че ще се задави, но успя да преглътне, преди да се случи нещо ужасно.
Коледа с леля Биди!
— А ти какво й каза?
— Че ще отидем.
Което беше толкова невероятно вълнуващо, че всички други мисли, дори новото колело излетяха от главата й.
— Кога тръгваме?
— Мислех да е един ден преди Бъдни вечер. Тогава влаковете още няма да са толкова претъпкани. Тя ще ни посрещне в Плимут. Каза, че съжалява, че го прави толкова късно, поканата, искам да кажа, но просто идеята й е хрумнала внезапно. И си е помислила, че за известно време това ще бъде последната ни Коледа и затова би било добре да я прекараме заедно.
Ако леля Луиза не беше тук, Джудит щеше да се разскача, да размахва ръце и да танцува из стаята. Но изглеждаше доста грубо да е толкова въодушевена, когато леля Луиза не беше поканена. Като сдържаше възбудата си, тя се обърна към леля си.
— В такъв случай, лельо Луиза, може би ще се наложи да купим колелото след Коледа?
— Май ще ни се наложи, нали? Всъщност аз също мислех да ви поканя да прекарате Коледа с мен, но сега, изглежда, Биди ми е спестила главоболията.
— О, Луиза, съжалявам. Сега се чувствам като че ли съм те разочаровала.
— Глупости. За всички ни е по-добре да променим нещо. Там ли ще бъде момчето на Биди?
— Нед ли? Той отива на ски в Зермат с някои от групата си в Дартмут.
Леля Луиза вдигна неодобрително вежди при такова скъпо и екстравагантно скитосване. Но пък Биди винаги ужасно бе глезила единственото си дете и не можеше да му откаже никакво удоволствие.
— Жалко — беше единственото, което каза. — Щеше да прави компания на Джудит.
— Лельо Луиза, Нед е на шестнадесет години! Той въобще не би ми обърнал внимание. Очаквам, че там ще се забавлявам много по-добре без него…
— Може би си права. А като познавам Биди, май че прекрасно ще си прекарате в спомени за доброто старо време. Не съм я виждала от години. Кога беше при теб за последен път, Моли?
— В началото на миналото лято. Спомни си. Тогава беше дошла онази приятна топла вълна…
— Не беше ли тогава, когато тя дойде да вечеря у нас с онзи екстравагантен плажен костюм?
— Да, тогава беше.
— И я намерих във вашата градина да се пече на слънце в бански от две части с телесен цвят. Все едно че беше гола.
— Тя винаги е била в крак с модата! — Моли се почувства задължена да защити лекомислената си сестра, макар и вяло. — Предполагам, че не след дълго всички ще носим подобни костюми.
— Да пази Господ!
— Какво ще правиш на Коледа, Луиза? Надявам се, че няма да се чувстваш изоставена.
— Не, за Бога. По-скоро ще се наслаждавам на възможността да бъда сама. Може би ще поканя Били Фосет за едно питие, а после ще слезем в клуба за обяд. Там винаги организират всичко съвсем добре. — Джудит си представи картината с всички голфъри в голф панталони и здрави обувки, подръпващи сухи бисквитки и нахлузвайки хартиени шапки. — А после може би ще изиграем един-два робера бридж.
Моли смръщи вежди.
— Били Фосет? Не мисля, че го познавам.
— Не би могла да го познаваш. Той е стар приятел от дните в Куета. Сега е пенсионер и реши, че може да провери как е в Корнуол и нае едно от новите бунгала, които построиха на моята улица. Каня се да го запозная с всички наоколо. Трябва да се срещнеш с него, преди да заминеш. Пък е и страстен голфър, така че го предложих за клуба.
— Много хубаво за теб, Луиза.
— Какво е много хубаво?
— Ами… да имаш стар приятел, който идва да живее наблизо. Пък и играч на голф. Не че някога са ти липсвали партньори.
Но Луиза нямаше да се остави просто така. Тя играеше голф само с най-добрите.