— Да, госпожице Като. И ви благодаря. Благодаря и за чая.
— Хайде, тръгвай. — Но щом Джудит беше до вратата, тя отново се превърна в директорка. — Помни да не тичаш в коридора!
Събота, 28 март
Къщата на инженер — капитан Кийхам
Терас Кийхам, Плимут
Мила, бедна ми Джудит,
Току-що имах дълъг телефонен разговор с госпожица Като, която изглежда мила и симпатична. Милинка, аз съм потресена, такова абсолютно ужасно нещо да стане с горката Луиза. Винаги съм знаела, че кара като луда, но никога не съм си помисляла, че нещо подобно може да се случи. Винаги ми е изглеждала неразрушима и макар и никога да не съм говорила много ласкаво за нея, знаех, че е качествен човек въпреки острия й език понякога. Госпожица К. ми каза, че родителите ти са уведомени и че тя пише на майка ти. Попита също дали Боб и аз ще те приемем през великденската ваканция. Скъпа, няма нищо, което да бихме искат повече от това, но сме затрупани с проблеми. Твоите баба и дядо са много болни и се мъча да ги държа под око. Освен това търсим да купим къща в Девън, за да имаме нещо постоянно в живота си. Мисля, че открих една, но трябва да се преустрои, преди да стане наша. Накрая чичо Боб напуска Кийхам през юни и се присъединява към Кралската служба в Инвъргордън на Кроматри Фърст, на около хиляда мили далече на север. Само дъждове, шотландски полички и кожени торбички отпред. Работата не е на брега, така че ще трябва да замина и да потърся нова къща, този път под наем, за да мога да замина при него.
Ще разбереш от цялата тази бъркотия, че няма да можем да те приютим през великденската ваканция, но до лятото повече или по-малко ще сме се установили и моля те, моля те, ела тогава при нас. Госпожица Като ме уверява, че ще уреди да се погрижат за теб, и изглежда толкова разумна, че не трябва да се безпокоя за теб, само ще горя от нетърпение да те видя у нас през лятото.
Мило дете, толкова съжалявам, че се случи това. Уведоми ме кога ще бъде погребението. Не че има голям шанс да дойда. Баща ми отново е болен, а майка ми се натиска да се грижи за него. Викове за помощ се носят през цялото време, затова трябва да намеря някаква постоянна помощничка да ги държи под око.
Чичо Боб също ти изпраща обичта си. И казва да ходиш с вдигната глава.
Много целувки, леля Биди
Неделя, 5 април
Мили мамо и татко,
Знам, че сте получили телеграмите и че госпожица Като и господин Бейнс ви пишат писма. Ужасно тъжно е за леля Луиза и тя много ще ми липсва, защото беше толкова добра към мен. Отначало изпитвах силна носталгия, когато през първата половина на срока отидох в Уиндиридж, но тя много скоро престана, защото леля Луиза беше много добра във всичко и не се суетеше около мен. Знам, че беше ужасен шофьор, но госпожица Като каза, че катастрофата не е станала по нейна вина, защото камионът е бил изоставен на най-високото място на хълма без светлини и тя се е блъснала в него.
Колкото до мен, не се тревожете. Можех да отида при леля Биди за великденската ваканция, но тя е много заета в момента с новата къща, която са купили, и дядо Еванс, който е болен. Но съм сигурна, че мога да остана за малко у Уорънсови в Порткерис, а госпожица Като дори спомена за отиване в Оксфорд и да живея в голямата къща, в която са родителите й. Това би било много хубаво, защото госпожица Като мисли, че може да ми бъде много полезно за приемните изпити за Оксфордския университет, така че ще е интересно да видя града. А после мога да отида при леля Биди през лятото.
Много ми е мъчно за Една и Хилда, но може би ще си намерят друга работа, където да бъдат заедно. Ужасно е да ти кажат за леля Луиза, защото размазана кола е толкова ужасно нещо, а и тя не беше много стара. Госпожица Като казва, че смъртта е част от живота, но въпреки това никой не иска тя да идва толкова бързо.
Погребението беше миналия четвъртък. Госпожица Като ми каза, че може да не отида, ако не искам, но реших, че е по-добре да отида. Бях с униформа и старшата ми направи черна траурна лента за ръката. Госпожица Като каза, че тя ще ме вземе, но господин Бейнс дойде с колата си и ни взе и двете. Беше много добър към нас и аз седнах отпред при него. Службата беше в църквата на Пенмарън и беше пълно с хора, повечето от които не познавам. Но отидохме по същото време като Уорънсови, госпожа Уорънс силно ме прегърна, представи се на госпожица Като и каза, че когато поискам, мога да прекарвам ваканциите си при тях. Не е ли много любезно от нейна страна?