— Леля Луиза сигурно е ненавиждала това.
— В нейния случай историята има щастлив край, защото се е омъжила за Джак Форестър и е споделила много хубави години с него. Имала е късмет. Но познаваше други, които не са се оправили така добре.
— Мислите ли, че й е било мъчно, че няма деца?
— Не, не мисля.
— Тогава какво се опитвате да ми кажете?
— О, мила, не се справям с това много добре, нали? Опитвам се да ти кажа, че леля ти Луиза беше много привързана към теб. Мисля, че виждаше в теб големи възможности. Не искаше да минеш през това, през което бе минала самата тя. Искаше ти да имаш това, което тя никога не е имала. Независимостта да е самата себе си, сама да прави избор и да върши всичко това, докато е млада, с целия живот пред себе си.
— Но така и правеше. Омъжила се е за Джак Форестър и е прекарала много добре в Индия.
— Да. При нея се е получило. Но искаше ти никога да не се подлагаш на такъв риск.
— Разбирам. Всичко започва да изглежда малко объркващо, нещо като отговорност. Дори тревожно. Бихте ли повторили това отново? За материалните ценности.
— Разбира се. Оставя ти къщата си и всичко в нея. Но още по-важно, капиталовите инвестиции.
— Но какво ще правя с къщата й?
— Мисля, че трябва да я продадеш и да инвестираш получените пари.
Той остави писалката си и се наведе напред с ръце, кръстосани на бюрото.
— Виждам, че ти е малко трудно да разбереш всичко това, и не те обвинявам. Трябва само да разбереш, че леля ти Луиза беше много заможна дама. И искам да кажа много заможна.
— Богата?
— Нека просто използваме думата „заможна“. „Състоятелна“ е също подходяща дума. Оставя те със значително състояние. Може би нямаш представа колко притежава, защото, макар и в комфорт живееше без всякаква показност.
— Но… — Беше озадачаващо. — Дънбарови никога не са били богати. Мама и татко непрекъснато говорят за пестене и знам, че училищната ми униформа беше ужасно скъпа…
— Състоянието на госпожа Форестър не идва от парите на Дънбарови. Джак Форестър беше военен, но и човек със значителни лични средства. Нямаше братя и сестри и следователно всичко остави на жена си. Твоята леля. Тя на свой ред го дава на теб.
— Мислите ли, че тя е знаела, че е богат, когато се е омъжвала?
Адвокатът се разсмя.
— Знаеш ли, не мисля, че е имала и най-малка представа.
— Това трябва да е било много хубава изненада за нея.
— За теб много хубава изненада ли е?
— Не знам. Трудно е да си представя какво точно означава това. — Тя сви вежди. — Господин Бейнс, баща ми знае ли за всичко това?
— Още не. Исках ти първа да научиш. Разбира се, ще го информирам за ситуацията веднага щом се върна в кабинета си. Ще му телеграфирам. А пък какво означава, ще ти кажа. — Той заговори с известно увлечение. — Означава сигурност и независимост до края на живота ти. Университет. Ако се омъжиш, никога няма да се чувстваш задължена на съпруга си. Законът за собствеността на омъжената жена, един от най-добрите, приеман някога от нашето законодателство, осигурява винаги да контролираш собствените си дела, да можеш да ги движиш и да се разпореждаш с тях както намериш за добре. Плаши ли те тази перспектива?
— Малко.
— Не се тревожи. Парите са само толкова добри, колкото е притежателят им. Могат да бъдат прахосани и разпилени или да бъдат използвани разумно за обогатяване и нарастване. Обаче засега не се тревожи за отговорността. Докато не станеш на двадесет и една години, наследството ще бъде поставено под попечителство и ще се управлява от попечители. Аз ще бъда един от тях и мисля, че може би трябва да помолим капитан Съмървил да се присъедини към екипа.
— Чичо Боб?
— Не е ли хубава идея?
— Да. Разбира се.
Господин Бейнс очевидно беше си написал домашното.
— Ще уредя това. Междувременно ще ти осигуря някаква издръжка. Вече си самостоятелна, сама ще трябва да си купуваш дрехи, книги, подаръци за рождени дни на приятелките ти… Всички дребни разходи, които обикновено правят родителите или настойниците. Прекалено си малка за чекова книжка, но след някоя година това ще стане възможно. Може би спестовна книжка в пощата. Ще се погрижа за това.
— Много ви благодаря.
— Ще можеш да пазаруваш. Всички жени обичат да ходят по магазините. Сигурен съм, че там има неща, които много силно си искала.
— От много отдавна мечтаех за велосипед, но леля Луиза ми купи.
— А нещо друго?
— Ами… Събирам си пари за грамофон, но не съм напреднала много.
— Можеш да си купиш грамофон — каза господин Бейнс. — И куп плочи.