И така, нищо. Само собственото й въображение, което летеше по всички посоки, както обикновено, дори когато си почиваше напълно безопасно в собствената си спалня със съпруга си до нея. Очите й кръжаха по познатото обкръжение, търсейки успокоение и нещо като сигурност. Бели стени, мраморен под. Тоалетката й, драпирана с набран бял муселин. Разкошният гардероб от тиково дърво, великолепно украсен с резбовани орнаменти. Плетени столове, ракла от кедрово дърво. До нея вратата към гардеробната на Брус, а над нея на високия таван перките на дървения вентилатор се въртяха, като разбъркваха оловния въздух до някакво подобие на хлад. Два гущера се бяха свили на отсрещната стена, замрели и неподвижни като странни брошки, забодени на ревер.
Тя погледна часовника си. Три часът в априлски следобед и горещината толкова влажна, толкова силна, че беше почти непоносима.
Лежеше гола под тънка ленена завивка и по бузите, шията, косата и кръста й се стичаше пот. На другия край на леглото дремеше Брус и леко похъркваше. Тя обърна глава и го загледа, като завиждаше на способността му да спи в обезсилващата жега на този тропически следобед. И все пак знаеше, че точно в четири той ще се събуди, ще стане, ще вземе душ, ще си облече чисти дрехи и ще се върне в кабинета си, за да работи още два или три часа.
Тя се размърда, затвори очи и почти веднага ги отвори. Беше невъзможно да лежи будна нито секунда повече. Внимателно, за да не събуди съпруга си, тя седна и спусна крака от леглото, обви се със завивката и пъхна стъпалата си под каишките на сандалите си. Тихо прекоси стаята и излезе през леката врата от летви на верандата. Тя беше широка и сенчеста, обхващаше целия периметър на бунгалото и имаше наклонен покрив, който не позволяваше на дъжда и слънцето да проникват вътре. И тук вездесъщите вентилаторни перки се въртяха над главата. В далечния край до отворените врати на всекидневната бяха наредени маси и столове. Това беше всекидневна на открито, където Моли прекарваше повечето от времето си. Синьо-бели сандъчета за цветя бяха напълнени с хибискус и портокалови цветове, а извън сянката на верандата градината се вареше на слаб огън под небе, избеляло от жега. Никакъв ветрец не поклащаше палмите, нито червения жасмин, нито цветовете на дърветата, но докато тя стоеше там, дървесен плъх се покатери по стъблото на бугенвилията и предизвика дъжд от цветчета. Листчетата се носеха надолу и поръсиха стъпалата на верандата.
Беше невероятно тихо. Джес, прислужниците, кучетата спяха. Моли мина по дължината на верандата, гьонът на подметките й шляпаше по дървения под. Там тя потъна в един от плетените столове с крака на специалната подставка. До този особен стол имаше тръстикова маса, където бяха събрани малките принадлежности на бавния й, уседнал живот: книгата й, кутията с шивашки принадлежности, кореспонденцията, списанията, бележникът за ангажименти (много важен!) и бродерията й. Специално днес там имаше и екземпляр от лондонския „Таймс“ отпреди три седмици, който Брус беше уредил да му изпращат редовно. Казваше, че обичал да чете „истински новини“, както ги наричаше, макар че Моли подозираше, че единственото, което изучаваше задълбочено, бяха резултатите по ръгби и точките от крикет.
Обикновено Моли не четеше „Таймс“. Но сега поради липсата на по-добро занимание взе вестника, разгъна го и го отвори. Датата беше петнадесети март и заглавията се хвърлиха към нея като призрак в мрака, защото на дванадесети март нацистка Германия беше окупирала Австрия.
Остаряла новина, защото бяха чули за окупацията по радиото преди три седмици, почти веднага, след като беше станала. Но Брус, макар и с мрачно лице, не говореше много за нея и Моли му беше благодарна за това, защото означаваше, че тя просто можеше да го изхвърли от мислите си. Нямаше полза от песимизма. Може би ще стане нещо, което ще сложи нещата по местата им. Пък и във всички случаи имаше толкова много други неща, които да я занимават, като грижите за Джес и уроците й, планирането на менюто с Куки и поддържането на социалните й дейности на ниво. Особено последното тя намираше за много уморително.