И тя не можеше нищо да направи, защото нямаше свои пари и ако Брус не отиде до корабното ведомство, не й резервира билет и не го плати, тя беше безпомощна. Положи всички усилия да се справи с положението, но следващите няколко седмици бяха период на скръб, на копнеж да докосне Джудит, да види милото й лице, да я прегърне, да чуе гласа й, да я успокои и утеши.
Но към края на деня тя осъзна, че Брус беше подлудяващо прав. Ако Моли беше отплавала, щяха да минат пет-шест седмици, преди да стигне до Джудит, и през това време всички проблеми бяха се решили по чудо. Празнотата, оставена от Луиза, беше запълнена от великодушното, макар и непознато семейство Кеъри-Луис.
Фактическото почти осиновяване на Джудит беше извършено по порядъчен и делови начин. Госпожица Като им писа, като даде на полковника и госпожа Кеъри-Луис отлична характеристика и добави, че според нея гостоприемството, което предлагат на Джудит, ще й бъде само от полза. Бяха станали добри приятелки с малката Лъвдей Кеъри-Луис, фамилията е стара и много уважавана в областта и госпожа Кеъри-Луис е изразила с дълбока искреност желанието си да вземе Джудит вкъщи.
Тогава, почти веднага след писмото на госпожица Като, дойде и това на самата госпожа Кеъри-Луис, написано с едър, почти нечетлив почерк, но на най-скъпа, с напечатано фамилно име и адрес, дебела синя хартия. Моли неочаквано беше и впечатлена, и поласкана, и след като разшифрова почерка, се оказа трогната и обезоръжена. А Джудит очевидно беше направила чудесно впечатление. Оставаше й единствено просто да се надява, че дъщеря й няма да бъде зашеметена от величието на това, което явно беше стопанство на големи местни земевладелци.
Нанчероу! Тя си спомни онзи ден в Медуейз, когато бе видяла Даяна Кеъри-Луис за пръв и единствен път. Жизнените им пътища бяха се докоснали само за миг, като кораби, разминали се в нощта, но тя още живо си спомняше образа на красивата младееща майка, на детето й със светло лице и почти гаменско поведение, на пекинеза с алена каишка. На въпроса й отговориха: „Това е госпожа Кеъри-Луис. Госпожа Кеъри-Луис от Нанчероу“.
Всичко ще бъде наред. Няма място за съмнение, няма причина за резервираност. Моли отговори на писмото, приемайки с благодарност, и направи всичко възможно да отстрани безполезното усещане, че се отказва от Джудит.
Брус заяви самодоволно:
— Казах ти, че всичко ще се нареди.
Тя намираше поведението му за изключително дразнещо.
— Лесно ти е да го кажеш сега. Какво щяхме да правим, ако Кеъри-Луис не бяха се притекли на помощ?
— Защо да гадаем? Всичко е уредено. Винаги съм казвал, че Джудит може сама да се грижи за себе си.
— Откъде знаеш? Та ти не си я виждал от пет години! — Ядосана, тя ставаше опърничава. — И не мисля, че тя ще прекарва цялото си време в Нанчероу. В края на краищата и Биди е все още наблизо. Тя ще се радва да приеме Джудит по всяко време.
— Те могат да уредят това помежду си.
Моли се нацупи за момент, не искаше той да има последната дума.
— Просто не мога да се преборя с чувството, че съм я предала на непознати.
— О, за Бога, престани да се тормозиш. Просто бъди признателна.
И така тя бе потиснала леките бодвания на негодувание и завист и твърдо си казваше каква късметлийка е. Концентрира се върху признателността и писането на писма до дъщеря й. А сега, след две години — Джудит навършва седемнадесет през юни — не беше минавала и седмица, без пристигането в Орчард Роуд на дебел плик, адресиран с почерка на Джудит. Дълги, пълни с обич, скъпи писма, с всички новини, които една майка би искала да знае. Всяко беше четено и препрочитано, носило наслада и накрая пъхвано в голяма кафява кутия за писма на дъното на гардероба на Моли. Животът на Джудит, без преувеличаване, беше в тази кутия. Истински отчет за всичко, което беше й се случило след незабравимия ден, когато се беше сбогувала с майка си.
Ранните писма бяха целите за училището, уроците, новия велосипед и живота в Уиндиридж. После шокът от смъртта на Луиза, погребението й, първото споменаване на господин Бейнс, смайващата новина за наследството на Джудит. (Никой от тях не беше си представял размерите на състоянието на Луиза. Но беше толкова успокояващо да знаеш, че Джудит никога няма да е принудена да иска пари от съпруга си, което е най-неприятният аспект от съпружеския живот.)
После първото посещение в Нанчероу, постепенното поглъщане на Джудит от клана Кеъри-Луис. Което малко приличаше на четене на роман с твърде много участници… Деца, приятели, роднини, да не говорим за икономи, готвачи и бавачки. Малко по малко обаче Моли сортира различните индивиди и след това не беше толкова трудно да следи интригата.