Още по-късно и други училищни новини. Концерти и пиеси, мачове по хокей, резултати от изпити, лека епидемия от морбили. Коледа при Биди и Боб в новата им къща в Дартмут, междусрочна ваканция със семейство Уорън в Порткерис.
Моли се радваше, че дъщеря й беше запазила връзката си с Хедър. Би било печално тя толкова да навири носа си, че да забрави старите приятели. После лятно пътуване до Лондон с Даяна Кеъри-Луис и Лъвдей, престой в малката къща и развеждането й на пазаруване и обеди, завършващо с вечер в „Ковънт Гардън“, за да видят танца на Татяна Рябушинска с руския балет.
Всички изпитания и удоволствия на едно обикновено подрастващо момиче. А Моли, нейната майка, пропускаше всичко това.
Толкова е несправедливо, казваше си тя в пристъп на негодувание. Всичко е нередно. И все пак знаеше, че не е изолирана. Нейните терзания изпитваха хиляди други британски съпруги и майки. Дали в Сингапур или в Англия, човек никога не е на правилното място и винаги се стреми към друго. Или храбро се борят със студа и дъждовете на дома си и мечтаят за слънце, или седят като нея сега, както беше вторачена в изгорените от слънцето градини на Орчард Роуд и виждат само пътеката към Ривървю в мъглива вечер и Джудит, която се изкачва нагоре към къщата от гарата. Върви, после вижда майка си, притиска бузата си до нейната и казва името й. Допир. Понякога Моли опира листовете на писмата й до страните си, защото ръката на Джудит беше докосвала хартията — това е най-близкото, което може да получи.
Тя въздъхна. Иззад нея, зад вътрешните врати, се чу раздвижване. Мекият глас на Ама от стаята на Джес, която вдигаше детето от сън. Сиестата свърши. В далечния край на поляната се появи градинарчето, което усърдно влачеше преливаща лейка за поливане. Скоро ще се появи Брус, спретнато готов за офиса, и след това ще стане време за следобедния чай. Сребърният чайник, сандвичите с краставици, тъничките резенчета лимон. Колко неприлично ще се стори на А Лин, иконома, да намери господарката си седнала там, облечена само с пеньоар. Трябва да се стегне, да се върне в спалнята си, да вземе душ, да се облече, да оправи косата си и тогава да се представи отново като една уважавана мемсахиб.
Но преди да успее да направи това огромно усилие, при нея дойде Джес, свежа и чистичка в лятна рокличка без ръкави и млечно светла коса, гладка като коприна след обработката на Ама с четката за коса.
— Мами!
— О, миличка.
Тя протегна ръка да обгърне малката си дъщеря в прегръдка и да залепи целувка на темето й. Джес, вече на шест години, растеше висока и стройна в жегата на Сингапур като цвете, което се радва на топлината и влагата. Лицето й беше загубило част от бебешките си извивки, но очите й все още бяха кръгли и сини като метличина, а бузките й, голите й ръчички и крачета бяха приятно загорели до чудесния цвят на току — що снесено кафяво яйце.
При появяването й Моли усети бодване от вина, защото беше така погълната от мисли за Джудит, че Джес за малко съвсем се беше изплъзнала от мислите й.
— Кажи ми как си? — Вината беше направила гласа й особено пропит с обич. — Колко си ми хубава и спретната.
— Защо си още по нощница?
— Защото ме домързя и още не съм се облякла.
— Ще ходим ли да плуваме в клуба?
Моли, събирайки мислите си, си спомни плановете им.
— Разбира се, че ще отидем. Бях забравила.
— А после може ли да играем крокет?
— Не тази вечер, миличко. Няма да имаме време. Трябва да се върна вкъщи, да се преоблека и да излезем на вечеря.
Джес прие това съобщение безпроблемно. Вече се беше примирила с факта, че родителите й излизат през повечето вечери, а пък ако не излизаха, приемаха гости. Рядко имаше вечери, когато оставаха вкъщи сами.
— Къде ще ходите?
— В Гест Найт при Сийлъринг Баракс. Полковникът ни покани.
— Какво ще облечеш?
— Може би новата си бледолилава муселинена рокля. Която шивачката завърши миналата седмица. Ти как мислиш?
— Ами да дойда ли при гардероба ти и да ти помогна да избереш? — Джеси много си падаше по дрехите и прекарваше много време, тракайки наоколо в обувките с високи токове на майка си или окичена с нейните гердани.
— Много хубава идея. Ела, ще излезем, преди да дойде А Лин и да ме свари толкова развлечена.
Тя спусна крака от страни на шезлонга, като скромно придържа пеньоара си, обвит по тялото й. Джес хвана другата й ръка и заподскача по дължината на верандата. Малкият дървесен плъх все още се щураше сред клоните на бугенвилията и венчелистчетата падаха долу на пурпурна купчинка.