Имаше време, когато Джудит изгуби илюзиите си около Коледа. Това стана през годините в Ривървю, когато липсата на ентусиазъм у Моли Дънбар за годишния фестивал, нежеланието й да украси къщата със зеленика и дори безразличието й към традиционните ястия породиха тъпо усещане за фиаско, така че в четири следобед на Коледа Джудит беше готова да се оттегли с новата си книга и беше съвсем доволна, че всичко почти свърши.
Това, разбира се, не беше само по вина на Моли. Обстоятелствата бяха трудни за нея. Тя никога не се беше сприятелявала лесно и като нямаше млади роднини, с които да напълни къщата, не беше лесно да предизвика вихър от всеобща радост с двете си малки дъщери. Без моралната подкрепа на съпруг, който да се облече като дядо Коледа, да пълни чорапи и да реже пуйки, нейната вродено пасивна природа вземаше връх и в резултат тя тръгваше по линията на най-малкото съпротивление.
Но сега всичко беше променено. Бяха идвали и си отивали Коледи след онези уникално непразнични времена в Ривървю. Всяка беше различна и, погледнато назад, всяка нова по-хубава от предишната. Първо онези две седмици в Кийхам с леля Биди и чичо Боб. Тази ваканция беше направила много за възстановяване на доверието на Джудит в съществената магия на празниците. После първата Коледа в Нанчероу с къщата, ослепителна от украса и отрупана с подаръци. Всички Кеъри-Луис бяха се събрали, както и много други хора, и веселието не секваше от Бъдни вечер и среднощната служба до дългия поход към вкъщи след срещата на втория ден на Коледа на местните ловци. А Даяна беше подарила на Джудит първата й дълга рокля от бледосиня тафта и тя я облече на коледната вечеря и после танцува валс с полковника, с когото кръжаха по пода на салона.
Последната година, 1937, тя бе се върнала при семейство Съмървил не в Кийхан, а в новата им къща на брега в Дартмур. Там бяха и Нед, и негов приятел, младши лейтенант от кораба на Нед. Беше паднал дебел сняг и отидоха да се пързалят с шейни, а една вечер отидоха до Плимут на запомнящо се парти в компанията на един от кръстосваните на Нейно Величество.
А сега щеше да бъде отново в Нанчероу, и на седемнадесет Джудит се вълнуваше от тази перспектива като съвсем малко дете и броеше дните до края на срока. От Лъвдей, която все още се връщаше вкъщи всеки уикенд, беше насъбрала от сутрините в понеделник парченца приятна информация относно предстоящите планове, уредените партита и поканените гости.
— Ще бъдем най-претъпканата къща. Мери Милиуей брои чаршафите като маниачка, а госпожа Нетълбед е затрупана до шия с кайма, пудинги и кейкове. Не мога да ти опиша колко приятно мирише кухнята. Всичко е с подправки и пияно от бренди. А Атина си идва от Лондон, пък Едуард отива на ски в Ароса, но обещава да се върне навреме.
Което предизвика леко трепване на сърцето на Джудит, защото би било ужасно да не успее. Едуард вече беше пораснал, беше напуснал Хароу и беше завършил първия си семестър като студент в Кембридж. Да го види отново беше част от вълнението и нетърпеливото очакване, които преживяваше. Фактически доста голяма част. Не беше влюбена в него, разбира се. Да си влюбен, е нещо, в което изпадаш към филмовите звезди или идолите от матинетата, или други безопасно недостижими обекти. Но неговото присъствие внасяше толкова живот и блясък във всякакви случаи, че беше трудно да си представиш каквото и да било празненство да е пълноценно без него.
— Надявам се да успее. А Джеръми Уелс?
— Мама не каза. Може би ще работи или ще е с родителите си. Но се обзалагам, че ще намине по някое време. Винаги го прави. Мама е поканила семейство Пийрсън от Лондон. Те са нещо като втори братовчеди на татко, но са съвсем млади… мисля, че около тридесетте. Наричат се Джейн и Алистър и когато се жениха, бях им шаферка. В Сейнт Маргарет, Уестминстър. Страхотен шик. Сега имат две деца, и те идват с бавачката си.
— Как се казват децата?
— Камила и Роди. — Лъвдей сбърчи нос. — Не мразиш ли това име — Камила? Звучи като бельо. Те са много малки. Да се надяваме, че няма да реват през цялото време.
— Сигурно са много сладки.
— Е, едно е сигурно: няма да бъдат пуснати в моята стая.
— Не бих се тревожила. Бавачката ще ги държи под око.
— Мери казва, че ако започнат да обръщат детската с главата надолу, ще й даде да разбере. А, и в неделя с татко отидохме в насаждението и избрахме дърво…
Звънецът удари и не остана време за още. Джудит се отправи към уроците по френски, като преливаше от удоволствие, защото тази Коледа наистина обещаваше да бъде най-хубавата.