Междувременно в „Сейнт Урсула“ Коледа започна с подходяща религиозна нотка в началото на коледните пости. На сутрешното събиране те пееха химни за постите.
Ела, ела, Имануел,
и откупи от плена Израел…
А навън дните бяха къси и тъмните вечери дълги. В класа по изкуства се рисуваха коледни картички и се правеха хартиени украшения. По музика се репетираха коледни песни, хорът се бореше с ужасно трудните припеви на „Първата Коледа“ и „О, елате всички вярващи“. После идваше годишният празник с различна тема всяка година. Тази година трябваше да бъде „Дреха с фантазия“ — костюм, направен от хартия и на стойност не повече от пет шилинга. Джудит заши цигански костюм с няколко волана от крепонена хартия на шевната машина на матроната и си закачи на ушите халки от пердета с конец, но Лъвдей просто залепи множество стари вестници, нахлупи шапката си за езда и се появи като Новини за конните състезания. Костюмът й се разпадна по време на енергичните игри и тя прекара остатъка на вечерта в морскосините си кюлоти и старата риза, които носеше под всичките слоеве на „Дейли Телеграф“.
Дори времето се изхитри да прибави към сезонното напрежение, като стана хапещо студено, необичайно за този умерен, обграден с море нос на Англия. Сняг не беше паднал, но тежки слани превръщаха поляните в сребро и правеха игрищата толкова твърди, че всички състезания бяха отменени. В градините замръзнали палми и полутропически храсти окапаха мъчително и беше трудно да се повярва, че някога могат да се съвземат от това жестоко преживяване.
Но имаше по-важни неща, за които да мисли. Най-после дойде последната сутрин на срока, годишната служба с коледни песни в параклиса и после вкъщи. На чакълената площадка пред входната врата вече бяха се струпали коли, таксита и автобуси, за да отнесат бъбривата тълпа от ученички. Като казаха довиждане на госпожица Като и й пожелаха весела Коледа, Джудит и Лъвдей с ръце, отрупани с книги и провиснали торби за обувки, избягаха навън на хапливия въздух и свободата. Палмър беше там, с ловното комби вече натоварено, и те скочиха на него и тръгнаха.
В Нанчероу приготовленията вървяха с пълна сила. Навсякъде гореше огън и огромна ела се издигаше в хола. Още докато влизаха през входната врата, Даяна тичаше надолу по стълбите да ги посрещне с гирлянда от зеленика на едната ръка и дълъг фестон от сърма на другата.
— О, мили създания, вече сте тук, живи и здрави. Не е ли ужасен студ? Затваряйте вратата да не влезе вътре. Не мислех, че ще дойдете толкова скоро. Джудит, скъпа, божествено е да те видя. Господи, мисля, че си пораснала.
— Кой е тук? — попита Лъвдей.
— Засега само Атина, и още ни гък, ни мък от Едуард. Но това само означава, че прекарва добре. А Пийрсънови пристигат довечера. Шофират чак от Лондон, горките. Надявам се пътищата да не са прекалено гадни.
— А Нени, Камила и Родни?
— Мила, не я наричай Нени. Това си е лична шега. Те идват утре с влака. А после Томи Мортимър пристига на другия ден, той също е проявил разум и е взел влака. Колко много хора трябва да се посрещнат на гарата!
— А къде се всички?
— Баща ти и Уолтър Мъдж взеха трактор с ремарке и отидоха да ми наберат още купища зеленика. А Атина пише коледни картички.
— Още ли не ги е написала? Никой няма да ги получи навреме.
— Добре, де. Може би само ще напише „Честита Нова година“ — Даяна помисли малко над това и се изсмя. — Или може би „Честит Великден“. Сега, милички, трябва да продължа. Какво правех? — Тя погледна гирляндите от сърма и зеленика, сякаш за да почерпи вдъхновение. — Украсявах стаите, струва ми се. Толкова много има да се прави! Защо не намерите Мери? — Тя вече се носеше към приемната. — Да й помогнете да разопакова. Разбрахме се. Ще се видим на обяд.
Сама в розовата си стая, след като се ориентира, провери притежанията си и прекара няколко ледени мига във висене на отворения прозорец, първото, което Джудит направи, беше да се преоблече, да свали униформата и да си облече подходящи удобни дрехи за пораснали. Като направи това, беше готова да се заеме с разопаковането и беше коленичила до отворения куфар, в който търсеше четката си за коса, когато чу гласа на Атина, която викаше името й.
— Тук съм!
Тя престана да търси и обърна лице към вратата. Чу бързи леки стъпки и в следващия миг влезе Атина.
— Само надникнах да ти кажа здравей и честити празници, и всичко останало. — Тя влезе в стаята и се тръсна отпуснато на кревата на Джудит. — Току-що срещнах Лъвдей и от нея разбрах, че вече си дошла. Как са работите?