Времето в Пензанс не беше по-хубаво. Всъщност дори по-лошо. По улиците шуртеше побесняла вода, и по прелелите канавки се носеха всякакви боклуци и отчупени от дърветата клонки. Блокираните купувачи се мъчеха с чадъри, които вятърът просто обръщаше нагоре, събаряше шапките от главите им и продължаваше да духа до забрава. От време на време плочи, съборени от покривите, падаха долу и се натрошаваха на парченца на тротоарите, и утрото беше толкова тъмно, че в магазините и офисите лампите светеха и през деня. От брега ясно се чуваше сърдитото разбиване на вълните на високия прилив и всички говореха за бедствия: наводнени къщи, паднали дървета и уязвимостта на плувния басейн, алеята за разходки и пристанището.
Човек се чувстваше малко като в обсада, но не и безучастен. Опакована в гумени ботуши, черен дъждобран и вълнена шапка, нахлупена над ушите, Джудит си пробиваше път от магазин в магазин и постепенно се натоварваше с пакети, вързопи и пазарни чанти.
В единадесет и половина тя се оказа в книжарницата за канцеларски принадлежности на Смит, като беше купила подаръци за всички освен за Едуард. Беше оставила неговия за накрая по две причини. Не беше измислил какво да му купи и не можеше да си позволи да е напълно сигурна, че действително ще дойде в Нанчероу за Коледа. „Ще се върне от Ароса“, беше обещала Даяна, но човек не може да е сигурен, а тя така копнееше да го види отново, че беше станала силно суеверна по цялата тази работа. Беше като да си вземеш чадър на пикник, с цел да не завали. Ако не му купи подарък, непременно ще дойде и тогава тя няма да има нищо за него. Но ако му купи, може би ще предизвика провидението и от сигурно по-сигурно той ще реши в последния момент да остане с приятелите си в Ароса. Представи си телеграма от Швейцария, пристигнала в Нанчероу. Даяна отваря плика и чете на глас съобщението: „Ужасно съжалявам, накрая оставам тук за Коледа. Ще ви видя всички на Нова година“. Или нещо подобно. Може би…
— Може ли да се махнете от пътя ми, моля?
Сърдита дама, която се опитваше да си пробие път до щанда с хартия за писане, наруши мрачните й размишления.
— Извинете…
Джудит сграбчи пакетите си и се дръпна настрана, но този дребен инцидент й върна разума. Разбира се, че трябва да купи подарък за Едуард. Ако не дойде за Коледа, ще му го даде по-късно. Заобиколена от камари чудесни нови книги, помисли да му купи книга, но после се отказа. Вместо това… като се почувства силна и решителна, тя се гмурна отново навън на вятъра и дъжда и се отправи по Маркет Джю Стрийт нагоре към Медуейз.
Дори този старомоден магазин, обикновено тих и доста скучен, беше докоснат от веселието на сезона. Хартиени камбанки висяха по лампите, клиентите бяха повече от обикновено — непретенциозни дами купуваха практични сиви вълнени чорапи на мъжете си или се измъчваха над размера на яката на нова риза. Но Джудит не искаше да купува чорапи на Едуард и беше сигурна, че си има множество ризи. Като обсъждаше проблема и вода се стичаше от дъждобрана й в малка локва в средата на лъснатия под, можеше да си стои там вечно, ако най-възрастният от продавачите не се беше доближил до нея и, изправена пред лицето му, тя беше внезапно взе решение.
— Шарф? — попита тя.
— За коледен подарък, нали?
— Да. — Тя помисли малко. — Нещо ярко. Не морскосиньо или сиво. Червено, може би.
— А карирано? Получихме много хубави карирани шалчета. Обаче са от кашмир и са доста скъпички.
Кашмир. Кариран шал от кашмир. Представи си Едуард с такава луксозна вещ, небрежно омотана около врата му. И каза:
— Няма значение, ако е малко скъп.
— Ами нека тогава ги погледнем, става ли?
Тя избра най-яркия, червено и зелено с малко жълто. Продавачът се отдалечи, за да го опакова, а тя извади чековата си книжка и писалката и го зачака да се върне. Застанала в ъгъла, тя се огледа наоколо с известна привързаност, защото този малко надут стар магазин беше невероятно място за среща на мимолетни спомени. Тук за пръв път беше видяла Даяна Кеъри-Луис и Лъвдей. И тук беше дошла в онзи специален ден с Едуард и беше му помогнала да избере плат за костюма си, а после той бе я завел на обяд.
— Заповядайте, госпожице. — Беше опаковал шала в коледна хартия със зеленика. — А това е сметката ви.
Джудит написа чека. В този момент вратата откъм улицата се отвори зад нея. За момент нахлу студен въздух, после вратата се затвори. Тя подписа чека, откъсна го и го подаде.
Някой зад нея каза името й. Стресната, тя се обърна и се намери лице в лице с Едуард.