— Какво съвършено великолепно появяване! — Беше Томи Мортимър.
— Не знам защо всички звучите толкова изненадано? — смъмри ги леля Лавиния. — Разбира се, че изглежда красива… И този цвят, Джудит! Също като синьо рибарче.
Но Едуард не казваше нищо. Само остави чашата си и отиде през стаята до нея, взе ръката й в своята. Тя вдигна поглед към лицето му и разбра, че той нямаше какво да каже, защото очите му казваха всичко.
Най-после проговори.
— Пием шампанско — каза й той.
— Пак ли? — закачи го тя и той се разсмя.
— Ела при нас.
След това, през следващите години, когато Джудит си спомняше тази коледна вечеря в Нанчероу през 1938 година, тя й напомняше гледане на картина на импресионист. Всички остри ъгли бяха замъглени от мекотата на запалените свещи и зашеметеността от малко прекаленото количество шампанско. Огънят гореше. Дървата пламтяха и пращяха, мержелеещите се мебели, облицованите стени и тъмните портрети се отдръпваха и сливаха, за да се превърнат само в сенчест фон за празничната маса. Сребърни канделабри стояха в центъра й с пръснати навсякъде клонки зеленика, ален градински боб, блюда с ядки и плодове, шоколадови бонбони, и тъмният махагон беше осеян с бели ленени подложки и салфетки, най-красивите сребърни прибори на семейството и кристални чаши, фини и прозрачни като сапунени мехури.
Колкото до десетимата, седящи край масата, Джудит никога нямаше да забрави точно как бяха подредени, как бяха облечени. Мъжете, разбира се, в официални вечерни дрехи-смокинги, колосани снежнобели ризи, черни папионки. Полковникът се беше спрял на висока колосана яка с подвити ъгълчета, която го правеше да изглежда като прекрачил току-що през златната рамка на някоя викторианска картина. Колкото до жените, те сякаш бяха се съвещавали преди това като кралски особи, за да са сигурни, че никакви цветове няма да изпъкват и никоя дама няма да превъзхожда останалите.
Полковникът седна начело на масата в обичайния си огромен резбован стол, с Нетълбед, който се носеше зад него, и леля Лавиния отдясно. Джудит седеше между нея и Алистър Пийрсън. Зад него беше Атина, приличаща на лятна богиня в кожа от бяла акула без ръкави. От другата страна на полковника седеше Джейн Пийрсън, ярка като дългоопашат папагал в любимото си червено и с Едуард отляво. Това означаваше, че Едуард седеше срещу Джудит и от време на време тя вдигаше очи и срещаше неговите, и той й се усмихваше, сякаш двамата споделяха някаква чудесна тайна, и вдигаше чашата си към нея и отпиваше шампанско.
До него седеше малката му сестра. Лъвдей на шестнадесет беше още на границата между юношеството и „порастването“, но кой знае защо това неудобно състояние не я тревожеше ни най-малко. Тя все още живееше за своята езда и прекарваше повечето от времето си в конюшните, като ринеше тор и чистеше седлата в компанията на Уолтър Мъдж. Дрехите за нея бяха маловажни, както винаги. Изцапан и смачкан брич за езда беше обикновената й дреха в комбинация с всеки стар пуловер, който можеше да намери при проветряване на някой шкаф. И така тази вечер тя не носеше никакво бижу, тъмните й къдрици бяха в безпорядък, както винаги, и живото й лице с изумителните виолетови очи блестеше, без да е докоснато от какъвто и да било грим. Но роклята й — първата й дълга рокля, избрана от Даяна в Лондон и дадена й като един от коледните подаръци, беше чиста прелест. Муселин, със свежото зелено на млади брезови листа, изрязана ниско около раменете на Лъвдей и дълбоко надиплена край шията и подгъва. Дори Лъвдей беше съблазнена от нея и я облече без думичка мърморене. Това беше голямо облекчение за всички, особено за Мери Милиуей, която познаваше опърничавото поведение на някогашната си подопечна по-добре от всички останали.
До Лъвдей седеше Томи Мортимър и после Даяна на далечния край на масата в прилепнала сатенена рокля с цвят на стомана. При движенията, когато светлина попадаше на гънките, оттенъкът меко се променяше и понякога тя изглеждаше синя, понякога сива. Към нея носеше перли и диаманти и единственият ярък цвят беше аленото на ноктите и устните й.
Разговорът беше равномерно жужене, но гласовете постепенно се издигаха успоредно със спадането на виното в бутилките и приближаването на края на празненството. Първо имаше тънки като хартия резенчета пушена сьомга, после пуйка, бекон, наденички, печени картофи, брюкселско зеле и моркови в масло, млечен сос, желе от червени боровинки, гъст тъмен сос с много вино. Когато блюдата бяха разчистени от масата, роклята на Джудит започна да й се струва неудобно стегната, а разбира се, следваха още блюда. Коледният пудинг на госпожа Нетълбед, нейното масло с бренди, паят с кайма, блюда с гъст корнуолски каймак. След това орехи за чупене, малки сладки мандарини, които трябваше да се белят, със сухи бисквитки, които трябваше да се измъкват. Официалната вечеря се изроди в детско парти, с накривени неподходящи хартиени шапки, с неприятни вицове и прочетени на висок глас гатанки.