Но накрая всичко свърши и дойде време дамите да напуснат. Те станаха от масата, вече посипана с разкъсана хартия, обвивки от шоколади, пепелници и орехови черупки, и се оттеглиха към приемната и кафето. Даяна водеше групата. Преди да излезе спря и се наведе да целуне съпруга си.
— Десет минути — каза му тя. — Толкова време ти се разрешава, за да си изпиеш портото. Иначе вечерта ще бъде напълно съсипана.
— А как ще прекараме останалата част от нея?
— Ще танцуваме цяла нощ, разбира се. Как иначе?
И наистина, докато мъжете се присъединят към дамите, Даяна беше организирала всичко. Диваните и столовете бяха отместени до стените, килимите навити и радиограмофонът зареден с любимите й танцови плочи.
Музиката беше другото нещо, което Джудит щеше да помни винаги. Мелодиите на тази вечер, на тази година. „Дим влиза в очите ти“ или „Ти си каймакът в кафето ми“, и „Тъмнопурпурно“ или „Превъзходно“.
Изгряла е луната
и са ясни небесата,
и ако искаш да се поразходим,
ще е чудесно, просто превъзходно.
Тя танцува под тази плоча с Томи Мортимър, който беше такъв експерт, че тя дори не мислеше какво ще правят краката й. После беше ред на Алистър Пийрсън и всичко беше съвсем различно, защото той само бързо я разхождаше по стаята, сякаш беше прахосмукачка. Последва валс в чест на леля Лавиния и те с полковника бяха абсолютно най-добрите и засенчиха всички, защото единствено те знаеха как да се завъртят. Леля Лавиния повдигаше тежката си кадифена пола с една ръка и се виждаха обувките й с диамантени копчета, краката й ситнеха и се въртяха с лекотата и жизнеността на младото момиче, което е била някога.
От валса човек ожаднява. Джудит отиде да си налее портокалов сок и като се обърна, видя до себе си Едуард.
— Оставил съм най-хубавото за накрая — каза й той. — Изпълних задълженията си към всичките си приятели и роднини. Сега ела и танцувай с мен.
Тя остави чашата си и попадна в ръцете му.
Поглед към теб ми стигна
и преди да мигна,
сърцето в гърдите ми замря…
Но нейното не замря. То блъскаше толкова силно, че той сигурно усещаше ударите му. Държеше я много близо до себе си и тихичко пееше думите на песента в ухото й, и й се искаше музиката да продължава безкрайно. Но тя, разбира се, спря и той й каза:
— Сега вече можеш да изпиеш портокаловия си сок — и отиде да й го донесе.
За момент настъпи нещо като затишие, всички сякаш започваха да чувстват лека умора и бяха признателни за кратката почивка.
С изключение на Даяна. За нея всеки миг трябва да е запълнен и когато музиката започна отново и това беше старата класическа „Ревност“, тя моментално отиде до стола, в който се беше изтегнал Томи Мортимър, хвана го за ръката и го изправи на крака. Покорен както винаги, той я привлече към себе си и двамата, сами на дансинга, танцуваха тангото. Правеха го с опитността на професионалисти, но същевременно и съвсем комично телата им се притискаха плътно, а ръцете им бяха вдигнати изпънати много високо. Всяка стъпка, пауза и устремно движение бяха шаржирани, и без да се усмихват, те втренчено се гледаха в очите. Беше необикновено изпълнение, изключително забавно, и при финалния акорд на дрънчащите китари завършиха триумфално с Даяна огъната назад над поддържащата ръка на Томи страстно наведен над нея, а русата й глава почти докосваше пода. Чак тогава, когато Томи я повдигна под буря аплодисменти, Даяна си позволи да избухне в смях. Отиде и седна до леля Лавиния, която бършеше сълзите си от смях.
— Даяна, скъпа, тангото ви беше брилянтно, но да запазиш сериозност през цялото време, беше дори още по-блестящо. Трябвало е да станеш актриса. О, мила, не помня някога да съм се забавлявала така, но нали разбираш, вече е почти полунощ. Всъщност трябвала го нарека ден, и трябва да си тръгвам.
Полковникът, като се опитваше да не изглежда прекалено нетърпелив, моментално излезе напред.
— Ще те закарам.
— Не обичам да развалям празник. — Тя му позволи да й помогне да стане от стола. — Но най-хубавото време да си тръгнеш, е когато наистина се забавляваш! Наметката ми, струва ми се, е в хола. — Тя обиколи стаята, като се целуваше и пожелаваше лека нощ. На вратата се обърна. — Мила Даяна… — Изпрати й последна въздушна целувка. — Такава прекрасна вечер. Ще телефонирам сутринта.