Билярдната. Чернотъмна в момента. Тихо затвори вратата зад себе си. Усети познатата миризма на старо сукно и дим от пури. Хитрувайки, тя пипнешком намери електрическия ключ и го щракна. Билярдната маса моментално се освети, обвита с прашни покривки. Всичко беше спретнато и подредено, палките изправени в стойката, готови за следващата игра. Огън не гореше, но тежките брокатни завеси бяха плътно затворени. Тя се ориентира, угаси светлината и забърза през огромната стая. Стъпките й не вдигаха никакъв шум по дебелия турски килим.
Високите прозорци на тази стая имаха широк, висок перваз, на който понякога във влажен следобед с Лъвдей се наместваха, за да гледат развитието на някоя игра и се стараеха да не объркват сметката на точките. Скришно място без особено въображение, но друго не можа да измисли, а секундите просто летяха. Тя дръпна завесата настрана, прибра дългата си пола и се покатери на перваза. После бързо се зае със завесите, плътно ги затвори, оправи гънките им, за да не личи, че са местени и през някаква пролука да не проникне предателска светлина.
Готово. Справи се. Беше тук. Премести се настрани и опря рамене до рамката на прозореца. Беше страшно студено, сякаш беше в микроскопичен хладилник, защото стъклото на прозореца беше покрито с лед и дебелите завеси не пропускаха топлината от радиаторите. Навън небето беше тъмно, покрито със сиви облаци, които се прокъсваха от време на време и се показваха блещукащи звезди. Тя погледна навън в тъмнината и видя силуетите на зимните дървета, неспокойни, удрящи короните си една в друга от вятъра. По-рано не беше забелязала вятъра, но сега, потрепервайки, го осъзна съвсем ясно, щръкнала на перваза на прозореца като нещо, което иска да го пуснат вътре.
Звук. Вдигна глава да чуе. Далече от нея се отвори врата. Силен глас:
— Идваме! Готова или не!
Броенето беше свършило. Вече бяха по следите й. На лов. Поиска й се да отиде до тоалетната, но после твърдо изхвърли тази мисъл от главата си. Надяваше се да я намерят преди да умре от студ.
Чакаше. Чакането нямаше край. Още гласове. Стъпки. Писклив женски смях. Минават минути. И тогава много тихо се отвори и затвори врата. Вратата на билярдната. Усети ужасяващо ясно приближаващото присъствие на друг човек и изведнъж замръзна от страх. Но звук не последва. Дебелият килим заглушаваше всякакъв шум, но тя внезапно със сигурност разбра, че стъпки вървят към нея. Затаи дъх, за да не би дишането да я издаде. После завесата леко се дръпна и Едуард прошепна:
— Джудит?
— О! — Неволна въздишка на облекчение от края на чакането и напрежението. — Тук съм — прошепна тя.
Той леко скочи на широкия перваз и затвори завесата зад себе си. Стоеше, беше там, висок и солиден, и много близо. И топъл.
— Знаеш ли как те намерих?
— Не говори. Ще чуят.
— Знаеш ли?
— Не.
— Подуших те.
Тя потисна нервен смях.
— Ужасно.
— Не. Прекрасно. Твоят парфюм.
— Замръзвам.
— Дяволски студено е. Ела. — Той я привлече към себе си и започна силно да разтрива настръхналите й ръце, по-скоро сякаш изсушаваше куче. — Боже мой, наистина си замръзнала. Как си сега? По-добре ли?
— Да. По-добре.
— Сякаш сме в малка къщичка, нали? Със стена и прозорец, и място само за двама между тях.
— Навън духа вятър. Не знаех, че тази вечер има вятър.
— Нощем винаги има вятър. Тази нощ е коледен подарък.
При това без повече отлагане той я обви с ръцете си, привлече я и я целуна. Винаги си беше представяла, че да бъде целуната за пръв път истински от мъж трябва да е ужасяващо и странно, преживяване, към което трябва да се приучва и да свиква с него, но целувката на Едуард беше твърда и опитна и ни най-малко странна, просто ужасно успокояваща и смътно това, за което беше мечтала от месеци.
Той престана да я целува, но още я държеше в прегръдката си, притисната до ризата му, потривайки бузата си в нейната, душейки ухото й.
— Цяла вечер исках да направя това. От мига, когато се появи на вратата като… как го каза леля Лавиния… красиво синьо рибарче.
Той се отдръпна и я погледна.
— Как може такова смешно малко лебедче да се превърне в толкова прекрасен лебед? — той й се усмихна и оскъдната светлина позволи да види усмивката му.
Усети топлата му ръка да се отмести от рамото й, да се плъзне надолу по гърба й, да гали талията и бедрата й през фините гънки на синята копринена рокля. И после я целуна отново, но този път беше различно, защото устата му беше отворена и езикът му се мъчеше да разтвори устните й, ръката му вече обгръщаше гърдата й, като мачкаше меката плът…