Лъвдей се радваше на дъжда. Беше свикнала с него, той я въодушевяваше. Тайгър тичаше напред, тя го следваше и ускоряваше крачки, за да е в синхрон с ентусиазма му. След малко се стопли много, разкопча дъждобрана и го остави да шляпа зад нея като чифт ненужни крила. Вървеше напред, пътеката криволичеше на зигзаг, насам-натам, нагоре по хълма. Лиджи лежеше точно отпред, но не можеше да я види поради облака мъгла. Това нямаше значение, защото знаеше къде е точно, както познаваше всичко в Нанчероу, фермите и имението като пръстите на ръката си. Акрите земя, които принадлежаха на баща й, бяха нейният свят и тя можеше със затворени очи благополучно да стигне до всяко ъгълче в него. Дори под тунела от гунера през кариерата и към скалите и заливчето.
Най-после последният завой на пътеката и сградата на фермата се показа от мъглата над и пред нея, масивна и приклекнала, със стопански постройки, конюшни и свинарници наоколо. Кухненският прозорец на госпожа Мъдж блестеше като жълта свещ, но в това нямаше нищо чудно при тази мъгла, понеже тази кухня дори в най-ясния ден бе по-скоро тъмна.
Тя стигна до портата, която водеше към стопанския двор, и спря да си поеме дъх. Тайгър вече беше влязъл преди нея, така че тя се покатери през портата и пресече мръсния двор, засипан с говежди тор. В средата на двора каменно бунище беше затрупано с него. Кротко се вдигаше пара. Той гниеше там, докато прегори и узрее достатъчно, за да бъде разпръснат по нивите преди оран. Наоколо кафявите кокошки на госпожа Мъдж крякаха и кълвяха, ровеха за червеи и от върха на стената на бунището красивият й петел се изпъчи, разпери крила и изкукурига от дъното на душата си. Лъвдей избираше пътя си между хлъзгавите камъни, мина през втора порта и влезе в градината на фермата. Чакълена пътечка водеше до входната врата и тук тя смъкна гумените си ботуши и по чорапи влезе вътре.
Таванът беше нисък, малкият хол мрачен. Дървено стълбище водеше до горния етаж. Тя сложи палец на желязното резе към кухненската врата и я отвори, връхлетя я топлата миризма на манджите на госпожа Мъдж. Зеленчуков бульон и топъл хляб.
— Госпожо Мъдж?
Стопанката беше там, застанала до мивката и белеше картофи, заобиколена както винаги от известен хаос. Месеше тесто на единия край на кухненската маса, но понеже в кухнята и се живееше, другият край на масата беше отрупан с вестници, каталози за семена, железарски каталози и неплатени сметки. Нечисти обувки стояха до печката, кърпи за бърсане на съдове висяха над нея, пране съхнеше на рамка, изтеглена с макара до тавана. Особено се набиваха на очи дългите гащи на господин Мъдж. Имаше също кухненски бюфет, боядисан в синьо, рафтовете му бяха натъпкани с разнородни порцеланови съдове, оръфани пощенски картички, пакети с хапчета против глисти, стари писма, кучешки каишки, спринцовка, старомоден телефон и кошница с изпоцапани яйца, чакащи ред да ги измият. Кокошките на госпожа Мъдж не ги беше грижа къде снасят и любимото място да търсиш яйца беше колибата на овчарското куче.
Лъвдей едва ли забеляза бъркотията. Кухнята на Лиджи винаги изглеждаше така и това й харесваше. По някакъв начин беше много уютно. А и госпожа Мъдж беше също приятно мърлява, застанала сред почернели тенджери, съдове с храна за кокошки и всички немити глинени панички и купи от сутрешния й труд. Беше с обвита около тялото й престилка и гумени шушони. Тях ги носеше непрекъснато, защото постоянно трябваше да излиза и влиза в къщата ту да хвърля трохи на кокошките, ту да донесе подпалки, или да натрупа кошове с мръсни дрехи навън в пералнята, и просто не си струваше да ги събува. Плочките на пода и овехтелите черги бяха определено мръсни, но това не им личеше чак толкова и господин Мъдж и Уолтър никога не се оплакваха — толкова добре ги хранеха, толкова се грижеха за тях и толкова не ги засягаха подобни дреболии. (Въпреки това обаче Лъвдей знаеше, че мандрата, която лежеше единствено на грижите на госпожа Мъдж, беше безупречна от хигиенна гледна точка, изстъргана и дезинфекцирана. Като се има предвид броят на хората, които пиеха млякото, ядяха маслото и каймака от тази мандра, това никак не беше лошо.)