И ако дойдат, какво ще стане? Почти всеки мъж, когото Лъвдей познаваше, и със сигурност всички приятели на баща й, имаха пушки за стрелба по фазани и зайци или за да спасят ранено куче или кон от страданията им. Ако всеки излезе с пушка срещу германците, тогава нашествениците сигурно няма да успеят. Спомни си старата корнуолска песен, която ревяха тълпите на стадионите по време на ръгби мачове.
Ще умре ли Трелони, мои момчета,
ще умре ли Трелони?
Тогава четиридесет хиляди корнуолци
ще знаят защо е умрял.
Тайгър нетърпеливо полайваше към нея. Тя въздъхна и отстрани лошите мисли, скочи от прелеза и забърза по изровената пътека, а кутията с каймак се клатушкаше насам-натам. За да оправи настроението си, започна да мисли за утрешния ден и за пътуването до Порткерис, за гостуване при семейство Уорън. Ще види Хедър, Пади и Джоуи, ще седят на претъпкания плаж и ще ядат сладолед. Може би колата ще е малко MG с подвижен покрив. Гореше от нетърпение да я види.
Всичките тези мисли в главата й, докато стигна вкъщи, напълно оправиха настроението й.
9 август 1939 г.
Порткерис
Мили мамо и татко,
Извинявайте, че не ви писах толкова дълго. Само ще опитам да ви съобщя новините много набързо, иначе това писмо ще стане дебело като вестник. Както виждате, аз съм в Порткерис при семейство Уорън и Лъвдей дойде с мен. Тя малко се колебаеше, защото има ново пони, наречено Флийт, и го обучава за състезания, но накрая реши да дойде само за седмица и това е чудесно за всички ни. Малко наблъскано е, но госпожа Уорън явно не се сърди. Пади сега работи на рибарската лодка на чичо си, така че повечето време го няма. Така за Лъвдей се освободи легло, а аз съм при Хедър. И тя завърши училището и сега ще учи в курс за секретарки тук, в Порткерис, а после може би ще отиде в Лондон да си намери работа.
Времето е абсолютна прелест и Порткерис е пълен с гости по шорти и сандали. Джоуи си е намерил работа на плажа, чисти плажните бунгала и прибира шезлонгите, а когато вчера отидохме да плуваме, измъкна за нас безплатни сладоледи.
В магазина работи ново момиче, Ели. Мисля, че е на около шестнадесет. Изрусява си косата с кислородна вода, но въпреки че изглежда толкова глупава, госпожа Уорън казва, че е най-добрата помощничка, която са имали някога, и се ориентирала в регистъра на цените за нула време.
Странно е да знаеш, че никога вече няма да ходиш на училище. Още не знам резултата от приемните изпити, но получих награди по английски и история, както и купата „Карнхейл“, което беше страхотна изненада и ме разтърси. Но си заслужаваше да я спечеля, защото като я получих, господин Бейнс и чичо Боб се посъвещаваха и решиха да ми купят моя собствена кола за награда. Отидохме с господин Бейнс в магазина в Тръроу и я избрахме. Това е малко, тъмносиньо MG с четири седалки, много сладка е. Имаше и спортни коли с подвижен покрив, но господин Бейнс каза, че ако се обърна с нея (разбира се, че няма да го правя), може да си счупя врата и сметна, че MG-тo е по-подходящо. Както и да е, абсолютно я обичам и я шофирах до Нанчероу по целия път през Кембърн, Редрут и Пензанс, а господин Бейнс с колата си караше край мен като бодигард! Това е най-хубавото нещо, което съм имала някога след велосипеда, който ми купи леля Луиза, и веднага щом мога, ще отида в Пендийн да видя Филис и бебето й. За нея ще ви разкажа в следващото си писмо.