Той й звънеше, но никога никой не отговаряше. Написа й писмо, но отговор не получи. Накрая една съботна сутрин се появи пред входната врата на малката къща, заудря с юмрук по нея и когато Атина я отвори, облечена в копринен пеньоар и боса, той й подаде букет цветя и каза:
— Избягай с мен в Глостършир.
— Защо в Глостършир? — попита тя.
— Защото там живея.
— Защо не си в Нортхемптъншир да обучаваш коне?
— Защото съм тук и не трябва да се връщам до утре вечер. Моля те, ела.
— Добре — каза Атина миролюбиво. — Но какво се очаква от мен да правя?
Той не разбра.
— Нищо.
— Нямам предвид това. Питам какви дрехи да си взема. Нали знаеш. Дрехи за бал, или за кални разходки, или може би за чай?
— Брич за езда.
— Не яздя.
— Въобще?
— Въобще. Мразя конете.
Сърцето на Рупърт се сви, защото майка му не говореше и не мислеше за нищо друго. Но не се сви чак толкова и не се отказа.
— Нещо за вечеря, нещо за църква — беше всичко, което можа да измисли.
— Господи, колко разюздано ще прекараме. Знае ли майка ти, че ще отида?
— Предупредих я за предстояща буря. Казах й, че може би ще те заведа.
— Няма да ме хареса. Майките никога не ме харесват. Не мога да си приказвам с тях.
— Баща ми ще те хареса.
— От това няма никаква полза. Само пречи.
— Атина, моля те. Нека вляза, а ти ще отидеш да се приготвиш. Няма време да стоим тук и да спорим.
— Аз не споря. Само те предупреждавам, че това може да завърши като най-ужасен провал.
— Нека първо отидем, после ще говорим.
Посещението на Атина в Глостършир не беше успешно. Фамилната къща на семейството на Рупърт беше Тадингтън Хол, огромна викторианска сграда сред редица строги градини, изградени педантично по правилата. Зад тях се простираха имотите, парковете, домашната ферма, засадена гора, поток с пъстърва и ловен парк за фазани, известен с броя на мъртвите птици, които ежегодно падаха от небето. Баща му, сър Хенри Райкрофт, беше глава на съдебната и изпълнителната власт на графството, полковник от стария си полк, ръководител на лова и председател на местните консерватори, както и управляващ Съвета на графството и заседаваше като мирови съдия на съдебната скамейка. Лейди Райкрофт беше не по-малко активна с работата си в комитета и когато не организираше дейността на младежката организация на момичетата или на малката местна болница, или на местния образователен борд, ловеше риба, занимаваше се с градината и яздеше до хрътките. Появяването на Атина беше нещо като шок и за двамата родители и когато тя не се появи на секундата на закуската, майка му счете за нужно да го разпита.
— Какво прави тя?
— Спи, предполагам.
— Със сигурност е чула звънеца.
— Не съм сигурен. Искаш ли да отида и да я събудя?
— Дори не си го помисляй.
— Добре, няма.
Намеси се баща му.
— Какво прави момичето?
— Не знам. Нищо, предполагам.
— Но коя е тя? — настояваше лейди Райкрофт. — Какви са роднините й?
— Едва ли ги познавате. Те са корнуолци.
— Никога не съм виждала толкова мързеливо момиче. Снощи просто си седеше. Трябваше да си е донесла някакво ръкоделие.
— Имаш предвид бродерия? Не мисля, че тя може дори да вдене конец в игла.
— Никога не съм помисляла, Рупърт, че ще тръгнеш с безполезно момиче.
— Не съм тръгнал с нея, майко.
— При това не язди. Съвсем необичайно… трябва да кажа.
Но в този момент вратата се отвори и се появи Атина в сив фланелен панталон и бледосив ангорски пуловер. Беше хубава като пухче за пудрене.
— Здравейте — каза тя. — Не знаех в коя стая трябва да отида за закуска. Къщата е толкова голяма, че май се загубих…
Така е. Не беше успешно. Рупърт като по-стар от двама синове трябваше да наследи Тадингтън и майка му имаше строги непоклатими идеи за типа момиче, което може да й стане снаха. Абсолютен приоритет беше да е от добър произход и с добри връзки. В края на краищата, той беше капитан от Кралската армия и в такава войскова част общественото положение на съпругите беше от огромна важност. Освен това малко пари не биха били излишни, макар че засега на него не му беше притрябвало да хукне на лов за наследница. И фактически нямаше значение как изглежда тя, при положение че има какъвто трябва глас и прилични бедра, за да отгледа бъдещите мъже Райкрофт и така да осигури продължението на рода. Да е добра на коня, разбра се, и способна като му дойде времето да се справи с управляването на Тадингтън — огромната, с многобройни пристройки къща и многото акри градини, всички планирани по обширната и показна схема, така любима на викторианците.