— Тъкмо идвах. — Тя завъртя единствения кран, напълни буркана от туршия и го занесе в предната стая, като здраво затвори вратата след себе си.
— Мрачна стара дупка, тази пералня, нали? И е леденостудена, ако не пуснеш бойлера.
Но Филис каза това съвсем бодро и явно не мислеше, че има нещо нередно в тези примитивни условия. Тя сложи розите една по една в буркана и после седна да им се порадва.
— Цветята променят всичко, не е ли така? Правят мястото да изглежда съвсем различно.
— Отвори другите неща, Филис.
Потрябва известно време на Филис да развърже канапчетата и да сгъне хартията, за да я използва по-късно.
— Сапун! Лавандулов на „Ярдли“! Също какъвто използваше майка ти. Ще си го пазя. Ще го сложа при бельото си. А това какво е?
— Това е за Анна.
— Я виж ти! Мъничко палтенце! — Филис го вдигна. — Тя никога не е имала нещо ново, носи само дрешки втора ръка, откакто се е родила. Погледни, Анна. Не е ли прекрасно? Може да си го облечеш другата неделя, когато отидеш да видиш баба и дядо. Колко е мека тази вълна! Ще бъдеш като малка принцеса.
— А това е за Сирил. Но ти ги изяж, ако той не ги хареса. Мислех да му купя цигари, но не знаех дали пуши.
— Не, не пуши. Пие по чаша бира, но не пуши. Удря го в гърдите. Кашля ужасно. Мисля, че е заради работата в мината.
— Но добре ли е?
— Да, добре е. Съжалявам, че не е тук днес. Никога не си го виждала, нали? Дори през цялото това време, когато бях при майка ти.
— Ще го видя някой друг път.
— От друга страна, е някак по-лесно без него. Той не може да разговаря като хората. — Тя свали опаковъчната хартия от последния пакет. — Олеле, Боже! Шоколад! Той е луд за шоколад. Погледни, Анна, панделката на тази хубава кутия. Виждаш ли малкото котенце и кученцето в кошничката им? Чудесно е, Джудит. Всичко е чудесно. Колко си добра!
Тя се усмихна, замаяна от радост, но в очите й блестяха сълзи и Джудит почувства силна вина. Такива дреболии беше й донесла, а Филис почти плаче от благодарност.
— Чайникът кипна — каза тя.
— Да, кипна — отговори Филис и скочи на крака да вземе изкипяващия чайник и да направи чай.
През годините те бяха поддържали връзка, макар и от време на време, с писма и коледни картички, но все пак имаше за толкова неща да си говорят и да уточняват подробностите. Връх на всичко в мислите на Филис обаче беше фактът, че на осемнадесет години вече притежаваше кола. И можеше да я кара! За нея това беше истинско чудо, несънувано дори. Не можеше да се съвземе.
— Кога си я купи? Как го уреди, за Бога?
На езика на Филис да уредиш значи да платиш за нещо.
— Не мога да си уредя нова рокля — каза тя. — И ваканция не можем да си уредим това лято.
Джудит се колебаеше. Изглеждаше ужасно несправедливо да седи в тази мизерна къщурка с толкова изтощената Филис и да говори за пари. Тук просто нямаше какво да се споделя. Но това беше нещо, което беше решила да смъкне от гърдите си. Някак си, когато всичко това се случи, не беше възможно да го съобщи в писмо на Филис. Думите само го правеха материалистично и алчно. Но в старото време в Ривървю Филис беше станала най-скъпа приятелка на Джудит и се ползваше с най-голямото й доверие. Тя не искаше това да се променя, което би станало, ако останат неизречени тайни между тях.
— Беше леля Луиза, Филис — каза тя най-после. — Не ти писах за това, защото исках да съм при теб, когато ти го казвам. Виждаш ли, когато умря, тя ми остави всичките си пари… къщата… и всичко. В завещанието си.
— О! — Челюстта на Филис увисна, когато научи тази смайваща новина. — Не съм вярвала, че такива неща могат да станат с действителни хора. Мислех, че стават само в романите.
— И аз не можех да повярвам. Отне ми много време да свикна с тази мисъл. Разбира се, парите не мога да харча, преди да стана на двадесет и една години, но господин Бейнс, адвокатът, и чичо Боб Съмървил са ми попечители и ако много ми трябва нещо или те решат, че трябва да го имам, ми разрешават.
Филис беше съвсем порозовяла от вълнение.
— Толкова се радвам за теб…
— Толкова си мила. А аз съм такъв късметлия, че чак малко ме е срам…
— От какво да те е срам? Госпожа Форестър е пожелала да го имаш, какво тогава? Не би могло да отиде при по-добър човек от теб. И тя добре го е премислила, помни ми думата, тя не е глупава. Дама с добро сърце, винаги съм я смятала за такава, макар и да си имаше странности. Честно казано, предполагам, че си я привлякла… — Филис поклати глава, явно объркана. — Животът е странен! Ето, до вчера имаше по шест пенса седмично джобни пари, а сега притежаваш собствена кола. Само си представи! При това я караш сама. Помня майка ти като шашнато пиле всеки път, когато трябваше да кара малкия остин. При това имаше причина да е нервна, като си помислиш как свърши госпожа Форестър. Огромен пожар насред мочурищата. Можеше да го видиш от мили. И той е бил нейният. Не можех да го осъзная, когато го прочетох във вестника на другата сутрин. Не можех да повярвам. Знаеш, тя беше малко опасен шофьор. Всички до един в Западен Пенуиз знаеха това. От това не ти става по-лесно, обаче.