— Какво е станало?
— Ели има неприятности — каза госпожа Уорън. — Разказа ни ги. Имаш ли нещо против Джудит да научи, Ели?
Ели, неспособна да говори от хълцане, изхлипа още веднъж, но поклати глава.
— Хайде, престани да плачеш. Всичко свърши.
Джудит, озадачена, дръпна един стол и се присъедини към малката група.
— Някаква злополука ли е претърпяла?
— Не, нищо такова, макар и да е достатъчно лошо.
Госпожа Уорън сложи ръка върху тази на Ели и я стисна здраво. Джудит изчака и госпожа Уорън й разказа ужасната история. Ели била на кино и гледала Дина Дърбин. Смятала да отиде с приятелката си Айрис, но тя се отказала в последния момент и Ели отишла сама. И по средата на филма някакъв мъж дошъл и седнал на стола до нея и сложил ръка на коляното й, и я плъзнал нагоре по бедрото й, и тогава тя видяла…
На това място устата на Ели зяпна като на бебе и тя отново се разрева, сълзите се лееха от очите й като дъждовна вода от улук.
— Какво е видяла?
Но видяното от Ели, поне що се отнася до госпожа Уорън, явно не можеше да се изрече. Тя силно почервеня, обърна очи, нацупи устни. Господин Уорън обаче не страдаше от подобни деликатни скрупули. Той явно не беше на себе си от гняв.
— Копчетата на панталона му били разкопчани, мръсника му с мръсник, и оттам стърчало онова нещо…
— Изплашил Ели до смърт. Хайде, Еж, хайде. Престани да плачеш.
— И тя направила най-умното. Излязла си… и дойде тук при нас. Каза, че е прекалено разстроена, за да си отиде вкъщи. Нямала смелост да каже на майка си.
Но това вече се беше случвало. Младите момичета, дори по-запознати с улицата хлапета като Ели, не казваха на майките, нито на лелите си. Прекалено се срамуваха. Нямаха думи да опишат това. Просто бягаха, за да се скрият в дамската тоалетна, или да хукнат, истерично хлипайки на улицата, отчаяно търсейки убежище.
Джудит попита, като предварително знаеше отговора:
— Каза ли на разпоредителя в киното?
Ели, като бършеше очи със смачканата си на топка носна кърпа, едва изхлипа няколко думи.
— Не… Не можах… И кой ли би ми повярвал?… Ще кажат, че си измислям… Сякаш можех да съчиня нещо такова… — Тази мисъл явно беше толкова ужасна, че сълзите рукнаха отново.
— Но видя ли лицето на мъжа? — Настояваше Джудит.
— Не исках да го погледна.
— Имаш ли представа на каква възраст е? Младо момче ли беше… или по-стар?
— Не беше млад. — Развълнувана, Ели направи сериозно усилие да се стегне. — Ръката му беше много кокалеста. Опипваше ме. Право нагоре по крака под полата. И вонеше. Дъхът му. Като на уиски…
— Отивам да направя хубава чаша чай — каза госпожа Уорън. Тя стана, взе чайника и го напълни с вода.
За момент Джудит остана мълчалива. Помисли си за Едуард. Какво беше казал той? „Мисля, че имаш нужда от някакъв катализатор. Не ме питай какъв, но нещо ще стане и той ще се задейства“. Катализатор. Причина да се отвърне на удара, да приключи с Били Фосет завинаги и накрая да излекува травмата, която беше й причинил преди години. Седнала до кухненската маса на семейство Уорън, тя не се съмняваше за личността на опипвача на горката Ели, защото не само я беше опипвал, но и се беше показал. Самата мисъл я накара да потрепери. Нищо чудно, че клетата Ели беше в това състояние. Колкото до нея, тя беше престанала да изпитва и най-малкото съжаление към Били Фосет и гневът беше много по-здравословен от безполезното съчувствие. Катализатор. Причина да отвърнеш на удара. Дали пък не може да се нарече отмъщение? Както и да е, не я беше грижа. Само знаеше какво трябва да се направи и че ще изпита огромно удоволствие да го извърши.
Тя пое дълбоко дъх и каза твърдо:
— Трябва да кажем на разпоредителя на киното. А после всички да отидем в полицията и да внесем оплаквания.
— Не знаем кой е — отбеляза госпожа Уорън.
— Аз знам.
— Откъде знаеш? Не си била там.
— Знам, защото го познавам. И защото направи същото с мен, когато бях на четиринадесет години.
— Джудит!!! — Гласът на госпожа Уорън и изражението й отразяваха неверието и шока й. — Нима е могъл?