— Да, можа. Всъщност нищо не показа, но съм сигурна, че и това рано или късно е влизало в плана му. Казва се полковник Фосет. Били Фосет. Живее в Пенмарън. И е най-ужасният човек, когото съм срещала през живота си.
— Разкажи ни по-добре.
И тя им разказа. Цялата история от времето, когато живееше при леля си Луиза в Уиндиридж. Ходенето на кино, опитът му да проникне в къщата, когато беше сама в нея, злобното му поведение на погребението на леля Луиза и накрая пълният провал вечерта, когато беше отишла в „Слайдинг Такъл“ с Едуард Кеъри-Луис.
По това време Ели, отклонила вниманието си към драматичния разказ, беше престанала да плаче. Когато Джудит разказа как Едуард излял уискито върху лицето на стареца, тя дори се усмихна.
Но госпожа Уорън не видя нищо смешно в разказа.
— Защо не ни разказа за всичко това? — не преставаше възмутено да пита тя.
— Как можех да ви разкажа? По каква причина? Какво можехме да направим?
— Да спрем стария злодей.
— Е, можем да направим това сега. Заради това, което се е случило на Ели. — Тя се обърна към момичето, прегърна я през раменете и леко я гушна. — Постъпила си точно и абсолютно правилно, като си дошла тук и си разказала на госпожа Уорън всичко. Аз трябваше да разкажа всичко на леля Луиза, но не бях смела като теб. И това не трябва да те тревожи, Ели, не трябва да му позволяваш да трови живота ти. Повечето мъже са приятни, мили и забавни, само някои от тях правят нещата толкова грозни и страшни. Кажи на полицията и накарай Били Фосет да застане пред някой съдия или следовател или съд и да си получи наказанието, така че никога, никога да не повтаря това. Аз ще стана свидетел на обвинението, ако е необходимо, и ако го изпратят в затвора, ще бъда възхитена. Не ме е грижа. Знам само, че искам веднъж завинаги да е свършено с него, заради Ели и мен, и за всички други млади момичета, които е опипвал.
След тази дълга и пламенна реч тя седна на стола си и пое дъх. Слушателите й в момента бяха онемели. После госпожа Уорън заговори.
— Добре. Трябва да кажа, Джудит, че никога не съм те чувала да говориш за нещо като това по-рано.
Неочаквано за себе си, Джудит се разсмя. Внезапно се почувства прекрасно. Силна, пораснала, изпълнена с безкрайна решителност.
— Ами може би така е още по-добре. — Тя се обърна към господин Уорън. — Какво ще кажеш?
— Казвам да. — Той се изправи. — Сега. Веднага. Няма смисъл да се губи нито миг. И ти идваш с мен и Джудит, Ели, искаш или не искаш. Няма да пострадаш. Ще бъдем до теб през цялото време и ще потвърдим всяка казана от теб дума. А след това ще те заведа при майка ти и заедно ще й обясним всичко. Помни само, че никакво реално зло не е извършено и ако малко нещо добро произлезе от това, ще се дължи на теб. — Той поглади Ели по рамото и се наведе да я целуне успокоително по раздърпаната сламено руса глава. — Ти за нищо не си виновна, момичето ми. Абсолютно нищо не е по твоя вина.
И така, всичко беше направено. Отне доста време. В полицията дежурният сержант никога не се беше занимавал с такъв деликатен случай. Откраднати велосипеди и обвинени пияници бяха ежедневието му и сега беше принуден да извърви пътя през необходимите процедури, обвинения и други необходими документи. След това информацията трябваше да бъде разказана и записана мъчително бавно. Бедата на Ели, подсилвана от студената официалност на полицейския участък, съвсем не допринасяше за ускоряването на нещата и трябваше да я подканят по всеки параграф. Когато накрая с много мъка работата беше свършена, трябваше да заведат Ели вкъщи — посещение, което изискваше още обяснения, реакции на шок и бяс и съответно безбройни чаши възстановителен чай. Но най-после всички се успокоиха, и господин Уорън и Джудит, и двамата изморени до краен предел, се върнаха вкъщи. Магазинът беше със спуснати кепенци и заключен, а горе в кухнята Хедър, госпожа Уорън и Джоуи ги чакаха с вечерята, готова за сервиране. Но господин Уорън не можеше веднага да яде.
— Ще изпия нещо — каза той и отиде до шкафа, където за кризисни случаи държеше бутилка уиски „Блек енд Уайт“. — Кой ще пие с мен? Джоуи? — Но Джоуи, развеселен от необичайното поведение на баща си, поклати глава. — Ти, майко? Хедър? Джудит? — Но нямаше желаещи, така че той си наля пълна чаша и я изля без остатък в гърлото си. След това остави празната чаша и обяви, че вече може да пристъпи към печеното свинско.
По-късно, когато чиниите бяха измити и кухнята разтребена, Джудит слезе долу в офиса на господин Уорън и се обади по телефона на господин Бейнс. Това по необходимост беше много дълъг разговор, защото отначало беше малко затруднен от обстоятелството, че никога преди не беше му доверявала злополучното си момичешко преживяване с ужасния Били Фосет. Но това леко сърдене премина бързо и след това той стана както винаги спокоен, разбиращ и отзивчив. Той каза, че господин Уорън и Джудит са направили точно каквото трябва и че е време старият простак да бъде спрян и призован да отговаря за нечестивите си действия. Колкото до явяването в съда, когато започне гледането на делото на заседание в Бодмин, господин Бейнс обеща да направи всичко възможно да осигури Джудит да не се явява като свидетел, но той щял да бъде там вместо нея и да уреди всичко.