Тя беше дълбоко признателна и му го каза.
— Не го и помисляй, това ми е работата — беше отговорът му. После смени темата и попита хубаво ли е прекарала в Порткерис. Поговориха още малко за незначителни неща и накрая се сбогуваха и затвориха.
В леглото тази вечер в тихия мрак Джудит лежеше, вперила поглед в тавана, и реши, че по странен начин днес беше краят на едно начало. Не само защото беше последният ден на ваканцията й при Уорънови, нито пък заради това, че накрая все пак беше успяла да се срещне с Филис. Идваше от съзнанието, че най-после сагата Били Фосет приключи. „Искам да убия Били Фосет“, беше казала на Едуард, „и да го смачкам като бръмбар“. Но днес, в края на деня, беше направила нещо по-хубаво. С помощта на господин Уорън, плачещата Ели и мрачния полицейски сержант беше задвижила колелата на закона и така беше получила отплата за ужасните му деяния. Беше се освободила от преследващия я призрак завинаги. Така сметката беше уредена и тя знаеше, че никога вече той няма да я преследва в нощните й кошмари, да се катери по стълбата, за да влезе при нея през отворения прозорец на спалнята. Никога вече няма да се събужда вцепенена и плачеща безшумно. И никога повече той няма да застава между нея и това, което искаше най-много. Беше чудесно да чувстваш това. Сякаш беше освободена от болезнен товар, от призрачна сянка, която висеше в периферията на съзнанието й от четири години и едва не разруши отношенията й с Едуард.
Това съвсем естествено върна мислите й към него. Тя се връщаше в Нанчероу утре сутринта и щеше да го види отново. Ако леля Лавиния се е оправила достатъчно, могат заедно да отидат в Дауър Хауз и да я видят. Това би било шанс да остане насаме с него, далече от другите, и да има възможност да поговори с него. Да му каже, че е бил прав за катализатора. Да му разкаже какво беше станало. И великодушно да му даде възможност да произнесе фразата: „Нали ти казах?“
Ще бъде като ново начало, защото сега тя беше друга. Сега нямаше нужда от отхвърляне и от детски ужас, защото вече нямаше от какво да се страхува. За да се провери самата себе си, си представи, че Едуард я целува както беше го направил на Коледа, когато стояха скрити зад завесите на билярдната стая в Нанчероу. Спомни си ръцете му около себе си, ръката му, намерила гърдата й, притискането на устата му към нейната и после езикът му, който искаше да я отвори…
Внезапно беше погълната от силно желание, болка дълбоко в корема, вълна от топлина, от която ти секва дъхът. Затвори очи и се обърна рязко на една страна, свита като бебе, с ръце обвили коленете. Сама в тъмното, тя се усмихна, защото приличаше на съгласие с някаква чудесна истина.
В Нанчероу Рупърт Райкрофт, сам в стаята си, се преобличаше за вечеря. Вече се беше изкъпал и избръснал втори път този ден и сега обу гащите и чорапите си, закопча чиста бяла риза и завърза папийонката си. Това изискваше да застане пред огледалото и трябваше леко да се присвие в коленете, защото беше по-висок от повечето мъже. Когато свърши с папионката, спря за момент, като изучаваше отражението си — обикновеното, незабележително лице, което беше го гледало от огледалата през целия му живот. Уши — леко прекалено големи, сънливи очи, леко дръпнати в ъглите, и брада, склонна да се навира в яката му. Бонус обаче бяха добре отгледаните военни мустаци, които помагаха да се създаде от всички тези некоординирани черти нещо като ред, а жестокото слънце на Палестина и Египет беше изпекло кожата му като гьон, издълбало мрежа от бръчици около очите и устата, което създаваше впечатление на зрялост, за мъж по-стар и по-опитен от възрастта си.
Сиво-кафявата му коса беше гъста и мека, а след банята — и неконтролируема. Но лосионът и порядъчното натискане с чифт четки за коса с дръжки от слонова кост я вкараха в пътя, дисциплинираха я строго от всички страни като на редовен войник.
Той се отвърна от огледалото, обу панталона си и после опита да лъсне обувките си с мръсна носна кърпа. Не станаха много по-хубави и той с тъга си спомни за Прайвит Стъбс, ординареца си, който с плюнка, кост и солидна порция търкане постигаше сияен блясък дори при строеви ботуши.