— Я виж кой е дошъл, изсипаха се като шепа черни гологани — забърза тя надолу по стълбите. — Дайте ми детето, мадам, сигурно сте много уморена. Как можахте да я носите по целия път, по всички тези стълби, като тежи повече отколкото трябва, като я повдигне човек? — Пискливият глас на Филис в ушите й най-после събуди Джес. Тя сънливо запримигва, без да разбере къде се намира.
— Колко коледен пудинг си изяла, Джес? Хайде, тръгвайте, да се махаме по-скоро от този студ. Приготвила съм гореща вода за къпане, в хола гори хубав огън и сготвих кокошка за вечеря.
Моли реши, че Филис е наистина съкровище и животът без нея ще бъде съвсем друг. След като изслуша кратък разказ за тяхната Коледа и сподели някоя и друга клюка от градчето, тя отнесе Джес горе да я изкъпе, нахрани я с топъл хляб и мляко и я сложи да спи. Джудит, с плетеното си китайско куфарче в ръка, я последва, като не спираше да бърбори.
— Получих часовник от чичо Боб, Филис, в нещо като кожен калъф. Ще ти го покажа…
Моли гледаше след тях. Освободена най-после от отговорността за Джес, след като пътуването беше свършило, тя изведнъж се почувства напълно изчерпана. Съблече коженото си палто и го метна върху перилата. След това събра купчината писма, които я чакаха на холната маса, и отиде във всекидневната. Запалените въглища горяха ярко и тя постоя пред тях, като топлеше ръцете си и се опитваше да раздвижи схванатите си шия и рамене. След малко седна на стола си и прегледа писмата. Имаше едно от Брус, но не го отвори веднага. В момента искаше само да седи неподвижно, да се топли на огъня и да дойде на себе си.
Защото беше изминал един разтърсващ ден и ужасната кавга с Биди, последвала след безсънна нощ, почти я беше довършила. „Нямай грижа за нищо“, беше й казала Биди, като я целуна, сякаш лошите чувства бяха приключили, но преди обяда тя отново я подхвана, когато двете останаха сами и отпиваха шери в очакване Хобс да позвъни за трапезарията.
Беше го направила съвсем любезно, почти шеговито, но посланието беше високо и ясно.
— Наистина си вземи бележка от това, което ти казах. За твое добро е и за доброто на Джудит. Не можеш да я оставиш за четири години напълно неподготвена за това, което е всеизвестно като доста труден период. Мразех да съм на четиринадесет години, винаги чувствах, че съм нито риба, нито рак.
— Биди, тя не е напълно неподготвена…
Биди запали поредната си цигара. Изпусна облаче дим. И попита:
— Дойде ли й менструацията?
Рязкостта й беше смущаваща дори за сестра, но Моли не се сконфузи.
— Да, разбира се, преди шест месеца.
— Е, поне това е добре. А дрехите й? Ще й трябват някои привлекателни тоалети и не мога да си представя, че Луиза може да е полезна в тази посока. Ще има ли някакъв фонд за облекло?
— Да, предвидила съм такъв.
— Роклята, която тя носеше онази вечер. Доста е хубавичка, но малко детска. И когато ти ми каза, че иска книга от Артър Рансъм за Коледа, излязох и й купих една.
— Тя обича Артър Рансъм…
— Да, но би трябвало вече да чете новели за възрастни… или поне да започне да ги чете. Затова изхвърчах на Бъдни вечер и й купих „Джейн Еър“. Щом веднъж я започне, няма да я остави, докато не затвори и последната страница. Може би ще се влюби лудо в господин Рочестър, както правят всички момичета на нейна възраст. — Очите на Биди искряха, тя искрено се забавляваше. — Или може би ти не си била влюбена в него? Може би си се пазела за Брус?
Моли знаеше, че й се надсмиват, но не позволи да бъде предизвикана.
— Това си е моя работа.
— И когато го видя за пръв път и коленете ти започнаха да омекват…
Тя понякога беше съвсем скандална, но и забавна, и неочаквано за себе си Моли се засмя. Но въпреки това тя бе взела всичко присърце. Обаче най-тревожното беше, че критиката на Биди, която Моли призна за съвсем справедлива, беше дошла твърде късно и Моли не можеше да направи почти нищо, за да подобри нещата. Както винаги тя беше оставяла всичко за последния възможен момент и сега над нея надвисваха толкова неща, които трябваше да свърши.
Тя се прозина до краен предел. Часовникът на камината удари шест часа. Време за вечерния ритуал да се качи горе, да се изкъпе, да се облече за вечеря. Правеше го всяка вечер, откакто се беше омъжила, дори през последните четири години, когато на вечеря нямаше друг освен Джудит. Това беше една от дребните условности, която беше поддържала самотния й живот, представляваше нещо като структура и порядък, които й бяха необходими, за да придаде някаква форма на монотонното си съществуване ден за ден. Това беше едно от нещата, за които Биди й се присмиваше, защото тя самата, оставена на себе си, след банята нахлузваше домашния халат или дори дрипавия си стар пеньоар, пъхаше крака в чифт чехли и нареждаше на Филис да й донесе чинията с пилешко на поднос край огъня във всекидневната.