Но и тя явно беше уморена като майка си и в седем и половина нито се виждаше, нито се чуваше. Може би, помисли си Моли, е от уискито. Може би ще трябва да пия уиски всяка вечер и тогава винаги ще спя добре. Или пък беше, защото съкрушителните тревоги и оценки от предишната вечер бяха сублимирали поради крайното й изтощение. Каквото и да е, беше подействало. Беше спала. Беше освежена, обновена, готова за това, което щеше да й донесе денят.
А то беше покупка на училищна униформа. Тя стана от леглото, намъкна пеньоара си и отиде да затвори прозореца и да дръпне пердето. Видя бледа и мъглива сутрин, много спокойна. Още не беше напълно разсъмнало. Под прозореца й терасите на стръмния склон на градината лежаха тихи и влажни и от брега отвъд железопътната линия се обаждаха свирците. Но небето беше ясно и Моли си помисли, че сутринта може да се превърне в един от дните, които пролетта открадва от корнуолската зима, така че всичко е пропито с усещането за нещо, което расте, пробива през меката тъмна земя. Пъпките започват да набъбват, завърналите се птици запяват. Тя ще запази този ден целия, отделно от другите, нещо само за себе си, единствения ден, прекаран с по-голямата й дъщеря. Когато си го спомня, той ще е съхранил цялата си острота и живост като снимка в хубава рамка и нищо не би могло да замъгли образите.
Тя се отдалечи от прозореца, седна пред тоалетната си масичка и измъкна от едно чекмедже дебел кафяв плик, който съдържаше списък на дрехите за „Сейнт Урсула“ и изобилие от инструкции за родителите.
Великденският срок започва на 15 януари. Пансионерките трябва да пристигнат не по-късно от 2,30 ч. следобед същия ден. Моля погрижете се здравното свидетелство на дъщеря Ви да бъде подписано. Секретарката на госпожица Като ще ви посрещне в главното фоайе и ще заведе дъщеря Ви в спалнята й. Ако желаете, госпожица Като ще предложи с удоволствие чай на всеки родител в кабинета си след 3,30 ч. На пансионерките е забранено да внасят сладкиши или храна в спалните. Порцията сладкиши е два паунда за срока и те трябва да се предадат на икономката. МОЛЯ, осигурете всички обувки и ботуши на дъщеря Ви да бъдат ясно надписани с името й…(и т. н., и т. н.).
Правилата и разпорежданията явно бяха еднакво строги и за родителите, и за горките деца. Моли взе списъка с дрехите и го пробяга с очи. Цели три страници. „Маркираните артикули могат да се закупят в оторизирания магазин Медуейз, Манифактура и Екипировка, Пензанс“. Почти всичко изглеждаше маркирано. Правило това, правило онова. Е, добре, щом можеха да купят всичко от един магазин, значи цялото мероприятие няма да отнеме чак толкова време. А и трябваше да се изпълни.
Тя пъхна всичко обратно в плика и тръгна да търси Джес.
На закуска тя натъпка с лъжичка в устата на Джес едно варено яйце („Една за тати, една за Голи“) и й съобщи новината, че ще бъде оставена вкъщи през деня.
— Не искам — каза Джес.
— Искаш, разбира се, ще си прекараш чудесно с Филис.
— Не искам… — долната й устна се издаде напред като лавица.
— И с Филис ще изведете Голи на разходка и ще купите плодови дъвки от госпожа Бери…
— Подкупваш я — каза Джудит от другия край на масата.
— Всичко е по-добро от сцена…
— Не искам.
— Явно не действа.
— Но Джес, ти обичаш плодови дъвки.
— НЕ ИСКАМ… — Сълзи рукнаха по бузите на Джес и устата й се изкриви. Тя се разрева. Джудит каза:
— О, Боже, започна се! — Но точно в този момент дойде Филис с няколко топли сухари в чинийка и просто каза:
— На какво прилича това! — и грабна ревящата Джес, изнесе я твърдо от стаята и затвори вратата след себе си. Докато стигне до кухнята, ревът беше започнал да стихва.
— Слава Богу — каза Джудит. — Вече можем да довършим закуската си на спокойствие. И не ходи да й казваш довиждане, мамо, иначе ще започне всичко отначало.
„Което, отбеляза Моли за себе си, беше абсолютно вярно“. Като пиеше кафето си, погледна Джудит, която тази сутрин беше слязла на закуска с нова прическа — беше вързала косата си отзад с морскосиня панделка. Моли не беше много сигурна, че така й отива повече. Това я правеше съвсем друга, вече не малко момиченце, а ушите й, вече открити, никога не са били най-привлекателната й част. Но не каза нищо и знаеше, че Биди би одобрила тактичното й мълчание. Тя каза само: