Тя отвори едно от малките чекмедженца. То тихо и гладко се хлъзна и показа чудесна сглобка и лъскава червена лакировка отвътре.
— Какво място за съхранение на ценности! И можеш да го заключваш. Това му е най-хубавото. И да носиш ключето на шията си. Господи, каква късметлийка си! Хайде пак да го затворим, да го заключим и после аз ще опитам всичко с ключето…
Те щяха да си играят с него до безкрайност, ако старшата сестра не беше връхлетяла в спалнята. Тя чу гласовете им и дръпна гневно завесите на кабинката. Силно стреснати, те вдигнаха очи и видяха свирепия й поглед. Видът й никак не беше смекчен от касинката, която носеше ниско над веждите си като монахиня.
— Какво си шушукате там вие двете? Прекрасно знаете, че не е разрешено да влизате по две в кабинката.
Джудит отвори уста да се извини, защото беше доста изплашена от старшата сестра, но Лъвдей не се страхуваше от никого.
— Погледнете, сестра, не е ли великолепен? Джудит го получи от баща си от Цейлон за Коледа, само че е пътувал дотук много дълго.
— А ти защо си в кабинката на Джудит?
— Помагах й да го отвори. О, вижте само! Има си ключалка и чуднички малки чекмедженца…
Обяснявайки прелестта им, тя отвори едно, за да го покаже на сестрата, и направи това по такъв подлъгващо невинен начин, че гневът й леко намаля и тя дори направи стъпка напред, за да впери поглед през очилата си към предмета върху леглото.
— Трябва да кажа — призна тя, — че е много хубаво нещо. — И веднага се върна към поучаващия си тон. — Къде, за Бога, мислиш да го държиш, Джудит? В шкафчето ти няма място за него.
Джудит не беше помислила за това.
— Предполагам… че ще го занеса при леля Луиза през междусрочната ваканция.
— Нямате ли някъде сейф, сестра? — ласкаво попита Лъвдей. — В стаята за болни или другаде? В някой от онези шкафове. Само временно?
— Ами ще видя. Може би. Междувременно разчистете цялата тази бъркотия и подредете всичко преди звънеца за вечеря. И веднага се върни в кабинката си, Лъвдей, и да не съм ви хванала заедно още веднъж!
— Няма, сестра, съжалявам, сестра. И благодаря, сестра!
Тонът на Лъвдей беше толкова ласкав и пълен с разкаяние, че сестрата сви вежди. За момент тя се вторачи подозрително в лицето на Лъвдей. Но момичето само се усмихна и след малко, като не беше в състояние да намери още нещо за недоволство, сестрата се обърна и наперено излезе. Те запазиха сериозни лица, докато излезе от полезрението им, и избухнаха в неудържим смях.
„Сейнт Урсула“
Неделя, 9 февруари
Мили мамо и татко,
Коледният ми подарък от татко пристигна тази седмица и благодаря, благодаря! Той е точно какъвто исках и дори по-хубав. Толкова ме беше страх да не се загуби. Няма къде да го държа в кабинката или шкафчето си, затова старшата сестра го отнесе да го прибере на долния рафт на червенокръсткия си шкаф. Това е много любезно от нейна страна, но означава, че няма да мога да ходя да му са наслаждавам. Когато по средата на срока (29 февруари) отида при леля Луиза, ще го взема и ще го оставя в стаята си там. Благодаря отново, наистина много ми харесва.
Благодаря ти, мамо, за писмото, което ми изпрати от Лондон, преди да отплавате. Надявам се, че сте пътували добре и че на Джес параходът й е харесал.
Лъвдей Кеъри-Луис ми помогна да отворим пакета, тя е наистина приятна. Непослушна е, но някак успява да се справи с това и не я е грижа какво говорят за нея или я карат да прави. Изпратена е тук, защото иска да бъде в училище близко до дома й. Той се казва Нанчероу и тя си има пони. В класната стая за по-малките трябва да правим проекти за благотворителност и ние с Лъвдей се заехме да ушием ватирана завивка от различни парчета плат. Не мисля, че тя е голяма приятелка с Вики Пейтън, просто я е познавала отпреди, и сме мили с нея, когато ни говори, а тя си намери друга приятелка, която идва само през деня, така че не мисля, че има нещо против нас с Лъвдей.
Лъвдей има сестра на име Атина, която е в Швейцария, и брат Едуард, който е в Хароу. Баща й има куче на име Тайгър.
Ставам по-добра с френските глаголи, а утре съм на тест за пеене в хора.
С много обич за вас и Джес,
Джудит
В следващата сряда, когато Джудит задължително отиде при раздаването на пощата, й беше казано от Дирдри Ледингам, че за нея няма писма, но госпожица Като иска да я види веднага, преди обедния звънец.
Сърцето на Джудит мигновено подскочи, стомахът й се сви от страх. Усети очите на всички, обърнати към нея, изпълнени със страхопочитание и неволен респект, като че ли е невероятно смела и е извършила нещо ужасно лошо.