Колата сама по себе си беше достатъчно прекрасна — ново бентли, морскосиньо, с дълъг, лъскав капак и огромни сребристи фарове. Напук на студения въздух, госпожа Кеъри-Луис беше свалила покрива. Носеше коженото си палто и беше обвила главата си с лъскав копринен шарф, за да не влиза косата й в очите от вятъра.
Тя вдигна ръка, когато се появиха.
— Ето ви и вас, милинки. Мислех, че няма да ви дочакам. Закъсняхте с пет минути.
— Отидохме за сандъчето на Джудит. Мамо, това е Джудит.
— Здравей, Джудит, радвам се да те видя. Господи, това изглежда доста тежко. Сложете всичко на задната седалка, ти, Лъвдей, вземи Пико и седни на нея, а Джудит ще седне до мен. Каква чудесна сутрин! Не можах да устоя на изкушението да сваля капака, всичко мирише така възхитително. Пико, недей да нервничиш. Знаеш, че обичаш да седиш отзад. Дръж го здраво, Лъвдей, иначе ще види овце или крава или още нещо и ще хукне да ги гони. Така, всички се настаниха…
Без повече суетене тя запали колата, мощният мотор изпърпори и потеглиха. Джудит се облегна назад на меката кожена седалка и изпусна дълга, прикрита въздишка на удоволствие, защото през последните няколко дни беше живяла със сигурното усещане, че нещо… каквото и да е… ще се случи, за да попречи на плановете им. Но не се беше случило нищо и всичко беше наред. Профучаха през портата и надолу по пътя, а училището изчезна в миналото зад тях.
Лъвдей бърбореше.
— В последния момент решихме да вземем сандъчето и сестрата беше вбесена, нали, Джудит? Не знам защо вечно е в лошо настроение, не знам защо не може да бъде като Мери. Мисля, че нас с Джудит не ни харесва особено, така ли е? Джудит? Мамо, кой е вкъщи този уикенд? Нещо интересно?
— Нищо специално. Само Томи Мортимър е дошъл от Лондон.
— Охо! — тонът на Лъвдей беше дяволит. Тя бодна с палец рамото на майка си. — Томи Мортимър. Той е гаджето на мама — обясни тя на Джудит. — Носи й страхотни шоколади от Хародс.
— О, Лъвдей, ама че си смешна. — Но майка й не изглеждаше ни най-малко ядосана, просто се забавляваше. — Не трябва да вярваш на нито една дума, която казва това дете, Джудит, но вероятно може би вече си открила това сама.
— Това е съвършено вярно и ти знаеш, че е така. Атина казва, че той се върти около теб с години и затова не се е оженил.
— Атина говори дори повече глупости от теб.
— Имаш ли писмо от Атина?
— О, мила, що за глупав въпрос. Знаеш, че тя е безнадеждна по отношение на писмата. Но получихме бележка от Едуард, че е във втората двойка по тенис. И Джеръми Уелс намина тази сутрин. Баща ти беше го поканил, и двамата заедно с Томи хванаха гората да стрелят гълъби.
— Джеръми! О, много добре, не съм го виждала от векове. — Тя любезно обясни на Джудит. — Бива го. Беше преподавател на Едуард, когато кандидатстваше за Хароу. И нещо като старо гадже на Атина. Често я водеше на купони, когато тя беше на шестнадесет. Баща му е нашият лекар. А татко просто е влюбен в Джеръми, защото е страшно добър на ръгби и крикет и е капитан на местния тим.
— О, мила, не го обича само заради тези неща.
— Добре де, той винаги ходи в Туикенхам, когато играят корнуолци, и в Лордс през лятото. И винаги е наясно какъв великолепен стрелец е Джеръми и колко фазани е пъхнал в ловната си торба.
Даяна Кеъри-Луис се засмя унило.
— Това е почти вярно — призна тя, — но все пак мисля, че има нещо повече в приятелството им от простото гърмене по всичко, което лети.
Джудит престана да слуша. Започна леко да се изнервя, защото бяха изредени толкова много имена. Толкова много хора и толкова събития и всичко съвсем безгрижно, толкова светско, толкова безкрайно чуждо на всичко, което беше преживявала досега. Надяваше се, че през следващите два дни ще съумее да е в крак с тази светска дейност и няма да извърши някаква нетактична и поради незнание груба грешка и така да смути всички, особено себе си. Колкото до Лъвдей, никога не беше чувала някое дете така да говори с майка си, да клюкарства сякаш са връстници и да я закача за гаджето й. Томи Мортимър. Той повече от всички споменати беше за чудене. Майките, които Джудит познаваше, просто нямаха гаджета или ако са имали, пазеха това в най-строга тайна. Но изглежда, госпожа Кеъри-Луис беше напълно безсрамна — или дори горда — със своя поклонник. Не я интересуваше дали цялото й семейство… в това число и съпругът й, може би, знаеха, и с радост им позволяваше да обсъждат малкия й романс и да се отнасят към него като към голяма смешка.
Джудит реши, че всичко това е на път да се окаже много интересно.
Градът вече беше останал зад тях. Караха през малко рибарско селце и се изкатериха по стръмен хълм към равнината зад него. Тесният път се виеше и лъкатушеше, като следваше безпричинните контури на криволичещите стени от шуплест камък, границите на случайни ферми, сградите на които зърваха тук-там — с ниски покриви, стари, сгушени поради силните ветрове. Меки хълмове, увенчани с грамади гранитни камъни, смъкнати надолу към брега, и крайбрежни скали, и заслепяващото, осеяно със слънчеви петна море. Далече навътре малки рибарски лодки, тласкани към прилива, ята чайки над тях, дебнещи орач с кон, връхлитаха, крещяха и кръжаха в очакване да клъвнат нещо в прясно обърнатата земя.