Свещеникът обясни, че църквата е била построена на този хълм над плажа така, че кулата й да бъде като фар, като белег за корабите, които търсят суша и безопасно море, и е лесно човек да си представи онези някогашни галеони с платна, издути от вятъра, пристигащи от открито море и издигани с настъпващия прилив.
Едновременно с откриването на нови места тя опознаваше и местните хора. Корнуолците обичаха децата и когато ги срещаше, те я приветстваха с такова удоволствие, че присъщата й стеснителност бързо се изпари. Селото буквално гъмжеше от интересни образи. Госпожа Бери, която държеше местния магазин и правеше собствен сладолед от яйчен крем на прах; старият Херби, който караше въглищарската кола, и госпожа Саути в пощата, която настани пожарникар зад щанда, за да държи бандитите надалече, и която не можеше да продаде и една марка, без да те излъже с рестото.
Имаше и други, които живееха по-далече в полето. Господин Уилис беше един от тях. Той беше прекарал голяма част от живота си като миньор в Чили, но накрая беше се върнал в родния Корнуол след живот, пълен с авантюри, и пусна корени в дървена барака на пясъчните дюни над брега на Канала. Тесният плаж пред хижата му беше обсипан с всевъзможни останки: парчета въже и строшени кутии за риба, шишета и мокри гумени ботуши. Един ден господин Уилис срещна Джудит, която търсеше миди, заговори я и я покани в хижата си на чай. След това тя винаги смяташе за необходимо да го потърси и да си побъбри с него.
Но господин Уилис в никакъв случай не беше някой мързелив скитник, защото имаше две занятия. Едното беше да следи приливите и да сигнализира, когато водата се вдига достатъчно, за да могат лодките да навлязат навътре до пясъчния нанос, а другото беше да е лодкар. Пред къщата си беше монтирал стара корабна камбана и когато някой искаше да прекоси Канала, звънеше с нея, при което господин Уилис се появяваше от колибата си, смъкваше гребната си лодка от пясъка и го откарваше през водата. За тази услуга, изпълнена с неудобства, дори опасности, ако попаднеха на някой ревящ отлив, той вземаше два пенса.
Господин Уилис живееше с госпожа Уилис, но тя доеше кози за селския фермер и много често отсъстваше. Пълзяха слухове, че тя въобще не е госпожа Уилис, а госпожа Някоя си, и никой много-много не говореше с нея. Мистерията около госпожа Уилис беше свързана с тайната на чичото на Хедър — Фред, но когато Джудит повдигна въпроса пред майка си, срещна нацупени устни и смяна на темата.
Джудит никога не говореше с майка си за приятелството си с господин Уилис. Инстинктивно усещаше, че тя няма да я насърчи да продължава това общуване и категорично ще й забрани да ходи в колибата му, за да пие чай с него. Което си беше смешно. Какво лошо можеше да стори някому господин Уилис? Мама понякога беше ужасно глупава.
Но всъщност тя беше ужасно глупава и за много други неща и едно от тях беше, че се отнасяше към Джудит точно както се държеше и с Джес, която беше само на четири години. На своите четиринадесет Джудит смяташе, че е достатъчно зряла да взема истински важни решения, които я засягат, след като са споделени и обсъдени.