— Досетих се. Здравей, Джудит.
— Здравей.
Мери Милиуей. Нито жилава, нито стара, нито пламенна, а висока кокалеста корнуолка на не повече от тридесет и пет години. Имаше твърда светла коса и лице с лунички и силни черти, които бяха приятни не защото са красиви по някакъв начин, а защото много си отиваха една с друга и някак си изглеждаха точно на място. Не носеше никаква униформа, само сива пола от туид и бяла памучна блуза с брошка на яката и пепелносиня шотландска жилетка.
Те се гледаха една друга. Заговори Мери.
— Изглеждаш по-голяма, отколкото мислех.
— На четиринадесет съм.
— Тя е в класа преди мен — обясни Лъвдей, — но сме в една спалня. И, Мери, трябва да й помогна, защото не си е донесла никакви домашни дрехи, а всички мои няма да й станат. Има ли нещо от дрехите на Атина, които може временно да облече?
— Ще си имаш неприятности, ако пипаш нещата на Атина.
— Имах предвид само неща, които тя вече не иска и не носи. Е, знаеш какво искам да кажа…
— Сигурно. Никога не бях виждала момиче, което да облича дрехите си по веднъж и после да ги изхвърля.
— Добре, намери нещо. Намери го сега, за да можем да се измъкнем от ужасните си униформи.
— Виж какво ще ти кажа — Мери спокойно и твърдо взе отново ютията си, — вземи Джудит и й покажи къде ще спи…
— В коя стая?
— Розовата в края на коридора.
— О, чудесно, Джудит, тя е най-хубавата.
… и когато свърша с гладенето, ще погледна в специалното си чекмедже за нещо подходящо.
— Голям куп ли имаш за гладене?
— За около пет минути. Тръгвайте и докато се върнете, ще съм готова.
— Добре. — Лъвдей широко се усмихна на Джудит. — Хайде.
Тя вече беше излязла от стаята, а Джудит се забави само колкото да вземе багажа си и хукна да я настигне. В дългия коридор със затворени врати от всяка страна, но с полукръгли прозорчета над всяка от тях, всичко беше светло и въздушно. В далечния край коридорът зави надясно в ново несиметрично крило и за пръв път Джудит си даде сметка за размерите на къщата. Тук високите прозорци даваха възможност да се видят поляните откъм задната страна, които се простираха до високи огради от ескалония, а отвъд тях бяха оградените със стена пасища на фермата, където пасяха гърнзийски крави.
— Ела!
Лъвдей беше спряла за малко, за да я дочака, така че не й оставаше време да разгледа всичко и да го запомни.
— Толкова е голяма — каза тя удивена.
— Знам, огромна е, но така трябва, защото сме толкова много, пък и винаги идват хора и ни гостуват дълго. Това е крилото за гости. — Сега Лъвдей вървеше напред, отваряше и затваряше врати и позволяваше на Джудит да надникне в стаите. — Това е жълтата стая. И баня. А това е синята стая… Томи Мортимър обикновено е в нея. Да, тук е, познавам му четките за коса. И миризмата му.
— Каква е тя?
— Божествена. От това, с което си маже косата. А после има голяма двойна стая. Не си ли падаш по леглото с балдахин? Ужасно е старо. Предполагам, че кралица Елизабет е спала на него. Още една баня. А това е гардеробната, но и в нея има креват в случай че гостите имат бебе или друго такова ужасно нещо. Мери слага детско креватче, ако наистина има бебе. И друга баня. И после си ти.
Бяха стигнали до последната врата и Лъвдей с известна гордост я въведе в нея. Като всяка друга стая в тази възхитителна къща, беше облицована с дървена ламперия, но имаше два прозореца, скрити зад завеси от розов кретон. Килимът също беше розов, а високото завършващо с месинг легло беше покрито с бяла ленена кувертюра, хрускава като пресен сняг, подгъната с ажур, с бродирани маргаритки по нея. До края му имаше поставка за багаж, Джудит остави своя и той изглеждаше там скромен и малък и някак уязвим.
— Харесва ли ти?
— Просто прелест.
Тя видя бъбрековидната тоалетна масичка, покрита със същия кретон като пердетата, а над нея се издигаха тройно огледало и китайски поднос, украсен с рози, малка порцеланова чаша, напълнена с кадифена иглика. Имаше огромен викториански гардероб и подходящ фотьойл с розови възглавници, а до леглото бе малка масичка с лампа и гарафа с вода със захлупена върху нея голяма чаша. Имаше и покрита с кретон тенекиена кутия и Джудит знаеше, че ще е пълна с чаени бисквити в случай че огладнее посред нощ.
— А това е банята ти.
Съвсем изумителна. Влезе да я разгледа и видя под на бели и черни квадрати, огромна вана, златни кранове с широки отвори, огромни бели хавлиени кърпи, шишета с масло за баня и стъклени шишета с ароматна пудра.
— Моя отделна баня?
— Е, делиш я със стаята отсреща, но там няма никого, така че цялата е твоя. — Лъвдей се върна в спалнята, отвори широко прозореца и се надвеси навън. — А това е гледката ти, но трябва повечко да се взираш, за да видиш морето.