Джудит каза неуверено, че й е все едно, но беше истина и тя не можеше да измисли какво друго да каже. В сегашното й състояние на еуфория всяко занимание й изглеждаше уместно.
— Може да отидем и видим Тинкърбел, но за това ще трябва много време, а скоро е обяд. Нека тогава разгледаме къщата и тъкмо ще запомниш откъде да минаваш.
Джудит беше права за Лъвдей. Тя беше намъкнала опърпан брич за езда, който вече беше станал прекалено къс за костеливите й пищялки, и пуловер с възлилавия оттенък на зрели червени джанки. Неговият цвят подчертаваше необикновените й виолетовосини очи, но тя беше толкова лишена от каквато и да било самопреценка, че едва ли беше го избрала по тази причина. По-скоро заслугата беше на замрежените лакти и на това, че беше износен, и от пране беше станал удобно безформен.
Тя се съгласи.
— Добре, нека разглеждаме. Откъде започваме?
— От най-горе. От тавана.
Което и направиха. Тези мансарди с наклонени тавани съществуваха вечно — килери, складове, две малки бани, четири спални.
— Това са стаи за прислужничките — Лъвдей сбърчи нос. — Те винаги понамирисват на потни крака и подмишници…
— Колко са момичетата?
— Три. Джанет е камериерка, Неста е обща прислужница, а Хети помага на госпожа Нетълбед в кухнята.
— Къде спи госпожа Нетълбед?
— О, тя и мъжът й имат малък апартамент над гаража. Сега ще минем по задните стълби и тъй като видя крилото за гости, ще започнем от стаята на мама.
— Позволено ли е?
— О, да, разбира се, няма нищо против, стига да не се суетим и да не изпръскваме всичките й парфюми. — Тя отвори вратата и подскочи пред Джудит. — Не е ли чудесна? Тя съвсем скоро накара да я боядисат отново, един страхотно готин дребен мъж идваше чак от Лондон, за да направи това. Баща ми беше бесен, защото боядиса и ламперията, но според мен така е доста хубаво, не мислиш ли?
За което Джудит реши, че това е недооценяване през цялото време. Никога не беше виждала подобна спалня, толкова огромна, толкова женствена, толкова препълнена с очарователни и примамливи предмети. Стените бяха светли, нито бели, нито розови, нито прасковени, и грееха на слънцето. Имаше невероятно плътни и драпирани завеси с десен на рози, зад тях се вееха тънки като воал бели пердета и се полюшваха прохладно от ветреца, който подухваше през отворения прозорец откъм морето. Широкото снежнобяло двойно легло беше драпирано със същото воалено бяло и отрупано с дантелени и бродирани възглавници. Над него имаше балдахин с малка златна коронка в средата, така че приличаше на легло, където би предпочела да спи принцеса.
— Но само погледни банята. И тя е съвсем нова… — Онемяла, Джудит я последва и зяпна: блестящи черни плочки, розови огледала, бял порцелан и дебел бял килим. Килим в банята! Върховен, пределен лукс.
— … И виж, огледалото й цялото е заобиколено със светлини като в гримьорна на актриса, и ако отвориш огледалата, зад тях има шкафове за всичките й гримове и парфюми и джунджурии.
— А това какво е?
— Това? Бидето й. Френско е. Да си миеш задните части.
— Или краката.
— Татко беше ужасен.
Те се превиваха от веселие, държаха се за бузите, залитаха от смях. Нещо хрумна на Джудит. Като сдържаше кискането си, тя се върна в приятно миришещата, цветиста спалня и се огледа наоколо, но не откри и най-малка следа от мъжко присъствие.
— А баща ти къде държи нещата си?
— Той не спи тук. Има си своя спалня, на другия край на коридора над входната врата. Той обича сутрешното слънце, а и трябва да е далече, защото хърка много силно и буди всички. Ела, ще ти покажа още…
Те излязоха от омайната спалня и продължиха нататък.
— Тук спи Атина, а тук Едуард. А това са бани. А стаята на Мери е близо до детската, защото по-рано е била нощна детска стая и тя просто си е останала там. А това е банята на детската стая, и тя има нещо като малка кухня в ъгъла, за да може да приготви чай и нещо друго. Ето и моята стая…
— Трябваше да се сетя.
— Защо?
— Заради дрехите по пода и понитата по стената.
— И заради розетките на пони клуба и всичките ми мечета. Събирам ги, откакто съм се родила. Вече имам двадесет и всички си имат имена. И книгите, и старата ми къща за кукли, защото Мери каза, че не иска тя да задръства детската стая. А леглото ми е обърнато така, че да мога да гледам изгряващото слънце сутрин. Хайде сега, защото има още куп неща за гледане. Това е шкафът на камериерките, където държат всички метли и други неща, това е стаята за спалното бельо, а другата малка стая се използва само когато сме претъпкани с гости. — Те вече бяха направили пълен кръг и бяха се върнали на горния край на главното стълбище. На далечния край на площадката имаше една последна затворена врата. — А там спи татко.