— Добро утро — каза тя. — Ама че студ.
Разчисти място за подноса на масата и го остави. Ръцете й бяха възлести и червени, кокалчетата подути от артрит и носеше синята си манта с бяла престилка с нагръдник. Някога беше покривала главата си с огромна и неподходяща бяла памучна касинка, но Лавиния накрая успя да я убеди да изостави този белег на сервилност и без нея тя изглеждаше много по-добре. Вече се виждаше къдрава сива коса, навита отзад на малък кок, забоден с огромни черни фуркети.
— Благодаря, Изабел.
Изабел прекоси стаята да затвори прозореца и така замлъкна песента на коса. Чорапите й бяха черни. Глезените й над износените обувки с каишка бяха подути. Би трябвало тя самата да лежи и да й носят топли успокоителни питиета. На Лавиния й се искаше да не се чувства винаги толкова виновна. И импулсивно каза:
— Надявам се, че няма да имаш твърде много работа днес. Може би трябва да престанем да каним близки на обяд.
— Хайде, не започвай отново. — Изабел припряно дръпна пердетата, като си създаваше възможност да се погрижи за още нещо.
— Продължаваш да се държиш сякаш съм почти умряла или вече погребана.
— Не правя нищо подобно. Просто искам да съм сигурна, че няма да се съсипеш от умора.
Изабел се изсмя.
— Няма такава опасност. Така или иначе всичко е започнато. Масата е сложена още снощи, когато ти ядеше супата си от подноса, всички зеленчуци са приготвени. Чудно брюкселско зеле, само леко замръзнало и хрускаво. Сега слизам да приготвя суфлето. Тази Лъвдей няма да ми прости, ако няма суфле.
— И ти я глезиш, Изабел, като всички други.
Изабел изсумтя.
— Ако питаш мен, всички деца Кеъри-Луис са разглезени, но това май никак не им вреди. — Тя се спря и вдигна пеньоара на Лавиния от фина вълна, който беше се смъкнал от стола на пода. — И никога не съм одобрявала изпращането на Лъвдей в онова училище. Какъв смисъл да имаш деца, след като ще ги пращаш толкова далече от вкъщи?
— Предполагам, че са смятали това за по-добро за нея. Така или иначе, вече е минало и тя явно свиква със „Сейнт Урсула“.
— Добър знак е, че си е довела приятелка вкъщи. Ако се сприятелява, все още не е съвсем излязла от пътя.
— Не е. Права си. И не трябва да забравяме, че това няма нищо общо с нас.
— И така да е, можем да имаме свое мнение, нали? — След като изложи позицията си, Изабел тръгна към вратата. — Искаш ли пържено яйце за закуска?
— Благодаря ти, мила, това ще е удоволствие.
Изабел излезе. Вървеше предпазливо по извитата стълба и стъпките й заглъхнаха. Лавиния си я представи как пристъпва стъпало по стъпало и се държи с едната ръка за перилата. Вината не я напускаше, но какво можеше да направи? Изпи топлата си вода с лимон, замисли се за обедното парти и реши, че ще облече новата си синя рокля.
Поведението на Лъвдей на другата сутрин показа недвусмислено, че леля й Лавиния е едно от малкото лица, способни да окажат някакво влияние на непокорната й личност. Като начало, тя стана рано, за да си измие косата, после облече без никакви възражения дрехите, които Мери беше й приготвила още снощи — карирана вълнена рокля с блестящи бяла яка и маншети, бели три четвърти чорапи и черни лачени обувки с каишка и копчета.
Като я видя в детската с изсушена и вчесана от Мери коса, Джудит започна да се безпокои за собствения си външен вид. До толкова необикновено хубавата и спретната Лъвдей тя се почувства като беден роднина. Тъмночервеният пуловер от кашмир си беше хубав както винаги, но…
— Не мога да отида на обяд с шорти, нали? — обърна се тя към Мери. — А униформата е толкова грозна. Не искам да отида в униформа.
— Разбира се, че няма да отидеш. — Мери беше разбираща и практична както винаги. — Ще погледна в гардероба на Атина и ще ти намеря прилична пола. А от Лъвдей можеш да заемеш чифт бели чорапи като нейните, пък аз ще ти лъсна обувките. Тогава ще станеш елегантна и светнала като ново пени. За Бога, стой мирно, Лъвдей, иначе никога няма да изсушим този перчем.
Полата, безсрамно отмъкната от гардероба на Атина, беше шотландска, карирана, с кожени каишки и катарами на талията.
— Шотландските полички са много хубаво нещо, защото няма значение дали си тънък или дебел — винаги ще ти станат — отбеляза Мери.
Тя коленичи и я обви около талията на Джудит и закопча каишките. Лъвдей гледаше и се изкиска.
— Прилича малко на нагласяването на подпръга на Тинкърбел.
— Ни най-малко. Знаеш как Тинкърбел се издува като балон. Така. Чудесно. И на дължина е точно колкото трябва. До средата на коляното. И има малко червено в карето, така че отива на пуловера. — Тя се усмихна и се изправи. — Прелест. Сякаш пред теб и крал пет пари не струва. Сега си свали обувките и Мери така ще ги лъсне, че да се огледаш в тях.