— Не мога да я накарам да стане по-послушна в училище. Непрекъснато получава забележки по поведение.
— Много е своенравна. Но чаровна. Боя се, че чарът й ще я провали. Хайде, заключи вратата и да тръгваме.
„Сейнт Урсула“
Неделя, 23 февруари
Мили мамо и татко,
Извинявайте, че не ви писах миналата неделя, но заминах за уикенда и нямах време. Госпожица Като беше много любезна и ма разреши да отида при семейство Кеъри-Луис с Лъвдей.
На това място Джудит спря и се сблъска с дилема. Обичаше родителите си, но добре ги познаваше и беше наясно с безобидните им недостатъци. Това затрудняваше разказа й за Нанчероу просто защото там всичко беше толкова невероятно хубаво и защото се боеше, че няма да разберат. Защото самите те никога не са се радвали на толкова обаятелен начин на живот и дори нямаха приятели с големи къщи, които да приемат лукса и благополучието като даденост. При живот като техния в Далечния изток, свързани със строгите условности на британското господство, те бяха пропити от строгите правила на класовите различия, обществените и расови слоеве, професионалното старшинство и неписано правило беше да си знаеш мястото, ниско или високо, и да си стоиш там. Така че, ако започне да възхвалява надълго и нашироко красотата и чара на Даяна Кеъри-Луис, Моли Дънбар, която никога не е била особено доверчива, щеше да заподозре, че се правят сравнения и че Джудит ще заключи, че майка й е грозна и тъпа.
Ако пък се впусне в подробно описание на размера и величието на Нанчероу, на градините и земите, конете и оборите, щата на прислугата, ловните излети, както и че полковник Кеъри-Луис е и действащ съдия, тогава и баща й, по своя банален начин, може да се почувства леко засегнат.
А ако продължи със светските събития, които протичаха през целия уикенд, непредвидените коктейли, следобедният бридж, официалното хранене, вероятно ще им се стори, че Джудит някак си се перчи или дори прикрито критикува майка си и баща си за обикновения им и неамбициозен начин на живот. А последното, което искаше да направи, беше да ги наскърбява по какъвто и да е начин. Едно беше сигурно: няма да споменава за Томи Мортимър, иначе ще изпаднат в паника, ще решат, че Нанчероу е средище на греха и ще пишат на госпожица Като да забрани на Джудит да ходи там. Което беше немислимо. Трябваше й някаква отправна точка, събитие, за което може да разкаже. И вдъхновението я осени. Неочакваното появяване на Джеръми Уелс, който посвети цял следобед да я вземе под крилото си и да я заведе до заливчето. Направо сякаш той й се притича на помощ за втори път. С него като обект за разказване остатъкът от писмото изглеждаше лесен. Тя дръпна листа към себе си и продължи да пише. Думите полетяха по хартията.
Къщата се нарича Нанчероу и се случи нещо съвсем необикновено. Там беше поканен да гостува за един ден един младеж, за да стрелят по гълъби с полковник Кеъри-Луис. Името му е Джеръми Уелс и това е младият лекар, с когото пътувахме във влака от Плимут до Тръроу след гостуването си при семейство Съмървил. Не е ли съвпадение? Той е много мил, а баща му е техният семеен лекар. В събота следобед Лъвдей отиде да язди понито си Тинкърбел, така че той много любезно ме покани на разходка и тръгнахме край брега. Там е много каменисто, с малки плажчета. Съвсем не е като Пермарън.
В неделя сутринта всички отидохме на църква в Розмълиън и след това на обяд у госпожа Боскауен, която е леля на полковник Кеъри-Луис. Тя е много стара и живее в много стара къща. Казва се Дауър Хауз. Пълна е със старомодни неща. Има прислужница Изабел, която живее при нея от години. Къщата е на хълм и има градина по склона, цялата в тераси и жив плет. Една от тях е овощна градина и в нея има сладка малка дървена къщичка, за да си играят децата в нея. Всъщност тя е с нормален размер и напълно мебелирана, но Джес просто би се влюбила в нея. Госпожа Боскауен (наричаха я леля Лавиния) ме заведе да я видя след обяда и разговаряхме, тя беше много дружелюбна. Надявам се някой път пак да отида.
Госпожа Кеъри-Луис каза, че мога отново да отида на гости в Нанчероу, което е много мило от нейна страна. Написах благодарственото си писмо. Следващия уикенд е междусрочната ваканция и ще бъда в Уинтъридж. Тя е четири дни, от петък до понеделник. Получих картичка от леля Луиза и тя ще дойде да ме вземе в петък сутринта, за да отидем в Порткерис да купим велосипед.
Занесох китайското си сандъче в Нанчероу и го оставих там, защото в училището няма място за него. Госпожа Кеъри-Луис ми даде няколко раковини за едно от чекмедженцата.