— Пет и петнадесет. Е, имам малко свободно време. Защо да не дойда с теб и да изкажа почитта си към Луиза? Не съм я виждал от ден-два.
Джудит не можа да измисли някакво възражение, пък и не предполагаше, че леля Луиза би имала нещо против. И така те заедно минаха през портата и тръгнаха по чакълената пътека.
— Трябва да оставя велосипеда в гаража — каза тя пред входната врата.
— Не се безпокой. Ще вляза и сам.
Което и направи. Без да позвъни или дори да почука по стъклото на вътрешната врата. Просто я отвори, извика „Луиза?“ и тя вероятно му беше отговорила нещо, защото влезе и затвори вратата зад себе си.
Останала сама, Джудит направи гримаса зад отдалечаващия му се гръб. Не беше сигурна дали харесва полковник Фосет и категорично не одобряваше безцеремонното му поведение. Но може би леля Луиза беше привързана към него и не възразяваше срещу нахлуването му при нея неочакван и неканен. Тя замислено закара колелото в гаража и го намести грижливо, на прилично разстояние от роувъра. При шофирането на леля Луиза човек не знае какво може да стане.
Като нарочно се бавеше, тя затвори и залости вратата на гаража. Не й се влизаше в къщата. Щеше да е много хубаво, ако можеше да се вмъкне по стълбите направо в стаята си и да изчака там, докато полковник Фосет си тръгне, но архитектурата на Уиндиридж изключваше бягството. Отвори главната врата и се оказа с тях двамата в салона-вестибюл на леля Луиза, откъдето нямаше никакъв начин да се измъкнеш, без да бъдеш безочливо груб.
Той вече бе седнал край огъня, изглеждаше като човек, който вечно е бил там, а леля Луиза, на която подносът със следобеден чай беше прибран от Хилда, му наливаше питие.
— И как ще прекараш уикенда? — Той бе отпил голяма глътка, нежно обгърнал чашата си с къси, дебели пръсти. — Направи ли си план? Приключи ли с персонала?
Леля Луиза се върна при плетивото си. Не си беше взела питие, защото още беше рано и слънцето не беше слязло зад хоризонта. Тя строго спазваше правилата. Щом живееш сам, налага се.
— Не сме го обсъждали особено. В неделя играя голф с Поли и Джон Ричардс и приятел, който им гостува. Той е член на дружеството и очевидно е много добър голфър.
— А ти как ще прекараш деня? — Били Фосет косо погледна Джудит.
— Може би ще посетя приятелка в Порткерис. Ще й се обадя по телефона.
— Не мога да те оставя да се забавляваш сама. Винаги съм на разположение, ако ти е нужна компания.
Джудит се престори, че не го е чула. Леля Луиза си смени иглите.
— Ще е чудесно, ако госпожа Уорън може да приеме Джудит в неделя, защото Хилда и Една имат свободен ден. Може би ще й е малко скучно в празната къща.
— Винаги мога да изляза с колелото.
— Не и при проливен дъжд. Трябва ти един от онези дъждобрани с качулки, които си слагат хората и стигат до глезените им. А в този сезон само Господ знае какво ще бъде времето.
Били Фосет остави чашата си и като леко се изви, бръкна в джоба на голфа си за табакера и запалка. Запали цигара и Джудит видя, че пръстите му са пожълтели от тютюна. И мустаците му бяха леко къдрави, сякаш бяха добре опушени.
— Какво ще кажеш да отидем на кино? — внезапно предложи той. — Тази сутрин ходих в Порткерис, там в киното върви „Цилиндър“ с Фред Астер и Джинджър Роджърс. Трябва да е съвсем хубаво шоу. Защо не ми позволите да ви заведа и двете? Утре вечер. За моя сметка, разбира се.
Леля Луиза беше изненадана. Това беше може би първият път, когато Били Фосет предлагаше да плати каквото и да било.
— Много мило от твоя страна, Били. Какво ще кажеш, Джудит? Би ли искала да отидем на кино и да видим „Цилиндър“? Или може би вече си го гледала?
Не, Джудит не го беше гледала, но отдавна мечтаеше да го види. Беше гледала снимки на славната двойка във филмово списание, което Лъвдей беше внесла тайно в спалното помещение. Те се въртяха и плъзгаха по дансинга, тя в рокля, украсена с пера. А една от петокласничките вече два пъти беше гледала филма в Лондон, беше се влюбила във Фред Астер и беше залепила негова весела снимка от вътрешната страна на твърдата корица на бележника си.
От друга страна, би предпочела да отиде на кино само с Хедър, двете биха смукали бонбони и биха примирали от удоволствие в душния мрак. Нямаше да е съвсем същото с леля Луиза и Били Фосет.
— Не съм го гледала.
— Искаш ли да отидем? — попита леля Луиза.