— Довиждане.
Тя тръгна унило да каже на леля Луиза лошата новина.
— Уорънови отиват в Бодмин на гости за два дни при бабата и дядото на Хедър. Утре няма да бъдат тук.
— О, мила. Колко неприятно. Нищо, ще можете да се видите следващата ваканция. А при малко късмет времето утре ще бъде хубаво и сухо. Ако е необходимо, може да накарам Една да ти приготви храна за пикник и можеш да излезеш с колелото. Например долу на плажа. Или на хълма Веглос. Там всички диви иглики са в разгара си. Можеш да ми донесеш първото букетче за сезона.
— Да, може.
Но все пак разочарованието беше голямо. Тя се отпусна на един фотьойл е опънати пред нея крака и захапа кичур коса, който се беше измъкнал от панделката. Мислеше си за празната неделя и се надяваше леля Луиза да не каже на Били Фосет за промяната на плана. Отвори уста да каже това, помисли и не каза нищо. По-добре да не издава инстинктивната си антипатия към този безобиден стар чешит, когото леля Луиза толкова недвусмислено смяташе за близък приятел.
След поредната дъждовна сутрин неделният следобед достигна дори до слънце, което ту грейваше, ту се скриваше зад огромните облаци, които се носеха навътре откъм морето. Леля Луиза обяви, че ще се занимава с градината и Джудит й помагаше, като изтръгваше бурените от меката мокра земя и откарваше с една ръчна количка сухите клони, които леля Луиза беше изрязала от розите и храстите. Те не излязоха от двора до четири и половина, но имаха предостатъчно време да си измият ръцете, да се приведат в ред и да изпият по чаша чай, преди Били Фосет да се представи, закрачил по пътеката от портата, нетърпелив и готов за вечерното излизане.
Влязоха в роувъра, Били на предната седалка, и потеглиха.
— С какво вие двете се занимавахте през следобеда? — полюбопитства той.
Леля Луиза му каза.
— С градинарство.
Той се обърна на седалката си да се ухили на Джудит и тя видя жълтите му зъби и примигващите очи.
— Не е особено почивен ден, в който мемсахиб те кара да работиш.
— Обичам градинарството — каза тя.
— А утре? Свърза ли се приятелката си?
Джудит гледаше навън през прозореца и се направи, че не чу. Той повтори въпроса си.
— Успя ли да уредиш нещо?
— Не съвсем — беше всичко, което измисли да каже, като се молеше леля Луиза да си мълчи и да изоставят темата. Но леля Луиза, непосветена и нищо не подозираща, изплю камъчето.
— За съжаление Хедър заминава за уикенда. Но нищо, ще се видят през ваканцията.
— Значи сама ще трябва да си запълниш времето, а? Е, ако ти трябва някаква компания, аз съм на две крачки.
Той отново се обърна и Джудит, невъзпитано като Лъвдей, се изплези зад гърба му. Можеше и да я е видял в огледалото, но и така да е, не й пукаше.
Тази вечер Порткерис, когато пристигнаха по инерция надолу по хълма, показа лице, съвсем различно от злополучното от вчерашната сутрин. Небето се беше прояснило и последните лъчи на залязващото слънце обливаха всички стари сиви каменни къщи със златисторозова светлина, така че получаваха бледата прозрачност на морски раковини. Бризът беше утихнал и морето стана сребристо и гладко, а на големия полумесец на плажа, далече под пътя, мъж и жена вървяха заедно и оставяха след себе си двойна линия стъпки върху твърдия гладък пясък.
Когато колата влезе в лабиринта от тесни улички, характерната за съботна вечер миризма на пържени риба и картофи долетя от отворена врата. Били Фосет вдигна глава и започна да души с разширени ноздри като куче по следа.
— Признайте си, че ви се напълни устата. Пържена риба с картофки! Може би след филма ще можем да си хапнем риба за вечеря?
Но на леля Луиза това не й хареса. Може би не й се занимаваше с препирнята кой трябва да плати сметката.
— Не тази вечер, Били. Една ни чака с Джудит вкъщи и ще ни сервира студена вечеря.
Били Фосет явно не беше поканен на това скромно празненство. Дълбоко в сърцето на Джудит малко й дожаля за него, но пък леля Луиза каза: „Може би друг път“, и това малко смекчи нещата. Питаше се какво ли ще вечеря той? Може би уиски със сода и пакет картофен чипс. Горкият старец. И все пак се радваше, че леля й не го покани в Уиндиридж. Предположи, че към края на филма компанията му ще й е омръзнала достатъчно.
Леля Луиза паркира колата до насипа и прекосиха пътя до киното отсреща. Нямаш опашка, но влизаха много хора. Били Фосет избърза напред и се нареди пред касата за билети. Леля Луиза и Джудит зяпаха изложените черно-бели снимки, които рекламираха филма. Явно щеше да е много романтичен, забавен и очарователен. Тръпка на очакване пробяга по гърба на Джудит, но леля Луиза само изсумтя пренебрежително.