Джудит, с лице обърнато към огъня, се поколеба за момент, после поклати глава.
— Не, не мисля. Не точно сега. Но е много мило от ваша страна.
— Смятам, че господин Бейнс ще иска да те види и да говори с теб, но това няма да стане веднага. А дотогава ще знаем всички подробности за погребението.
Джудит въздъхна дълбоко и каза колебливо:
— Да.
Госпожица Като се облегна назад.
— Трябва да ти задам само още един въпрос. Моля те, не мисли, че се намесвам и можеш да не ми отговаряш, ако не искаш. Но имам чувството, че когато започнах да ти казвам какво е станало, ти… ти си представяше, че ще е нещо съвсем друго. Разбира се, може да греша. — Последва дълга тишина. Джудит продължаваше да гледа огъня. След това вдигна ръка и започна да усуква кичура коса, който се беше измъкнал от панделката. — Имаше ли нещо, което те тревожеше? Какво беше те накарало толкова да се изплашиш?
Джудит прехапа устна, после промърмори нещо.
— Съжалявам — каза госпожица Като. — Не чух.
— Мислех, че тя се кани да се омъжи.
Госпожица Като, напълно изненадана, едва повярва на ушите си.
— Да се омъжи? Мислела си, че госпожа Форестър смята да се омъжи? За кого мислиш, че е щяла да се омъжи?
— За полковник Фосет.
— Кой е полковник Фосет?
— Той е неин съсед. — Трогателно, Джудит се поправи. — Беше неин съсед. Стар приятел от Индия.
— И ти може би не искаше тя да се омъжи за него?
— Така е.
— Не го харесваше.
— Мразех го. — Тя отмести лице от огъня и погледна директорката си право в очите. — Той е ужасен. Ако се беше оженил за леля Луиза, щеше да се премести в къщата й. Знам това. А аз не го исках там.
Госпожица Като, мигновено разбрала положението, остана студена. Не беше време за емоционално съчувствие.
— Досаждаше ли ти?
— Да.
— Какво правеше?
— Заведе ни на кино и сложи ръка на коляното ми.
— О, разбирам.
— Направи го два пъти. И право нагоре от коляното.
— Каза ли на госпожа Форестър?
— Не — поклати глава Джудит. — Не можах.
— Мисля, че и аз не бих й казала на твое място. Ситуацията е много трудна. — Тя се усмихна, прикривайки някак вътрешния си гняв срещу целия досаден, отвратителен свят на мръсни стари мъже. — В Кембридж обикновено ги наричахме опипвани или жартиеросвалячи.
Очите на Джудит се разшириха.
— Казвате… Казвате, че се е случвало и на вас?
— Всички млади студентки се смятаха за лесна плячка. Бързо усвоихме спасителна тактика и разработихме собствена защита. Разбира се, бяхме много момичета, безопасността ни беше в броя ни и в комфорта на доверието. Но ти не си имала такава защита, затова трябва да е било много по-лошо при теб.
— Не знаех какво да правя!
— Нямало е как да знаеш.
— Не мисля, че тя би се омъжила за него, но щом тази мисъл ми мина през ума, не можех да се отърва от нея. Винаги си стоеше там. Не знаех какво да правя.
— Е, вече няма защо да се тревожиш за това. По много драстичен и трагичен начин проблемът ти се е решил. Говори се, че всяко зло е за добро, колкото и да е разрушително. И колко добре е, че ми разказа. Сега можеш да видиш цялата неприятна афера в перспектива.
— Ако отида на погребението, той сигурно ще бъде там.
— Не се съмнявам. И ще ми го покажеш. Ще кажеш: „Това е полковник Фосет“, и аз ще имам удоволствието да го прасна по главата с чадъра си.
— Наистина ли?
— Вероятно не. Представи си заглавията в „Уестърн Морнинг Нюз“: „Местна директорка напада полковник в оставка“. Няма да е много полезно за „Сейнт Урсула“, нали? — Не беше кой знае каква шега, но за пръв път тя видя Джудит да се усмихва и после да се разсмее. — Така е по-добре. Сега — тя погледна часовника си — трябва да си отидеш, а аз да се заема с работата си. Вече е почти време за игрите. Предполагам, че ще искаш да си поговориш с Лъвдей. Ще кажа на Дирдри да уведоми госпожица Феншоу да извини отсъствието на двете ви от хокея, за да имате повече време. Разходете се наоколо или вървете да се покатерите на някое дърво, или поседете на припек. Ще се почувстваш по-добре, ако разкажеш всичко на Лъвдей.
— Няма да й казвам за полковник Фосет.
— Не бива. Тази тайна трябва да си остане между нас. — Тя стана от стола си и Джудит моментално скочи на крака. — Свършено е. Много съжалявам за леля ти, но ти го прие добре. И няма защо да се тревожиш за бъдещето си, защото то е моя отговорност. Мога само да те уверя, че си в добри ръце.