Выбрать главу

— И как се измъкна?

Той въздъхна.

— Не зная. Една прекрасна сутрин се събудих със съзнанието, че положението отива на зле и трябва да променя нещо, ако искам да оцелея. Смених училището и залегнах здраво над учебниците, за да завърша успешно образованието си. А после работех на няколко места, за да финансирам следването си. Трудех се ден и нощ, но смятам, че ми беше от полза, защото нямах време да мисля за глупости.

Кейт усети как сърцето й се сви, защото от думите му лъхаше самота.

— И все пак някой сигурно ти е помогнал — рече. — Приятел или учител, или пък някой от социалните.

Бен направи гримаса.

— Както в холивудските филми ли? Не, при Бен Стърлинг нещата не се получиха като в „Добрият Уил Хънтинг“ или в „Сляпата страна“. — Засмя се, ала смехът му не беше весел. — Тогавашните ми приятели не бяха стока. Беше си чист късмет, че изобщо ме оставиха на мира. А възрастните бяха доста скептични, най-вече онези от социалните. Трябваше да се боря за всяка малка крачка, иначе днес нямаше да бъда там, където съм. — И пак сви рамене. — Вярно, че в един момент се запознах с Питър, но чак след като завърших училище. Така че оня период вече беше зад гърба ми.

Кейт го погледна изумено. Упоритостта на Бен, която би могла да се изтълкува и като твърдоглавие, беше едно от силните му качества и в момента куп неща зависеха от това как щеше да го разгърне още повече. Въпреки всичко е много тъжно, че явно е придобил това качество единствено защото след смъртта на майка си е бил принуден да взема сам всички решения в живота си, помисли си тя. Очевидно никой не го е напътствал, а ако е имало такива хора, те са го разочаровали. Затова разчита само на себе си — и му е толкова трудно да разкрие напълно душата си.

Тя неволно се запита дали би станал такъв, ако навремето лейди Илайза не бе успяла да раздели родителите на Бен и той бе отрасъл в Дарингам Хол. Беше обаче безпредметно да си блъска главата над това. Тогава може би и аз нямаше да седя тук с него, рече си, поглеждайки го.

— Никой не може да те спре — каза Кейт с едва доловима въздишка и склони глава на гърдите му.

Бен я улови за брадичката и повдигна лицето й.

— Вярно е — рече и Кейт разбра, че говори не за миналото си, а за намерението да я целуне.

Бен се наведе към нея и докато устните му се приближаваха към нейните, за миг, продължил сякаш цяла вечност, Кейт потъна в бездната на очите му. В тях се отразяваше толкова много от преживяното от нея — с разликата, че навремето един човек я предпази от мрака, в който би могла да се сгромоляса също като Бен. Един човек й показа, че си струва да се довериш. Но Бен беше на път да се научи отново на това. Или не?

Устните им се срещнаха и тя обви ръце около врата му и се предаде пред чувствения им натиск, наслади се на вкуса им. Беше целувала и други мъже, ала с никого не се беше чувствала като с Бен. Само той умееше да пробужда у нея тази страст, която не оставяше място за разума и не търпеше задръжки. Изпълнена с копнеж, Кейт се притисна към него и простена от удоволствие, когато той пъхна ръка под фланелката й. Топлите му пръсти бавно се плъзнаха по корема й, после нагоре и обхванаха гърдата й. В тялото й сякаш заклокочи лава, а заедно с нея и мисълта, че по всяка вероятност все още не са съвсем сами. Малобройните излетници обаче бяха далеч от тях и здрачът обвиваше всичко в мека дрезгавина. Пък и дори да ги видеше някой — Кейт не искаше да спре. Прииждащите към брега вълни и опияняващата близост на Бен — точно това си беше пожелала, когато дойде с него тук. Възбудена от нежните ласки, откопча ризата му, плъзна ръката си под нея и погали мускулестите му гърди. Сърцето му биеше лудо под пръстите й, а очите му бяха потъмнели, което доказваше, че и той като нея се наслаждаваше на мига.

— Какво правиш с мен, Кейт? — прошепна дрезгаво и едва ли не учудено, сякаш все още не му се вярваше, че двамата могат да реагират еднакво интензивно на докосванията си.

Кейт се усмихна, а сърцето й преливаше от щастие. Внезапно усети непреодолима потребност да му каже колко много означава за нея фактът, че е загърбил стария си живот, за да бъде с нея.

— Обичам те.

Промълви го едва доловимо, надявайки се той най-сетне да реагира на думите й.

В продължение на миг Бен я гледа безмълвно. Сетне телефонът в джоба на ризата му завибрира.

Кейт простена и прокле скапаната комуникационна техника, която понякога бе толкова досадна.