Тимъти изцъка недоволно с език.
— Само че благодарността няма да разреши проблема ни — подметна той, а Кейт така се отврати от съзнанието му за непогрешимост, че изригна.
— Но малка доза благодарност може би щеше да предотврати проблема! — сряза го тя, защото имаше нужда от отдушник на насъбралата се в душата й болка. — Досега не си показал и капка благодарност за стореното от Бен, а непрекъснато намираше в какво да го упрекнеш. Все знаеше по-добре и не беше доволен от нито една негова идея. Та ти изобщо не искаше той да успее. Както и ти! — И погледна Оливия. — Воювахте с него, вместо да го подкрепите. Той се опита да помогне, пое огромни рискове заради имението и вас. И вместо да проявите признателност, вие постоянно го нападахте. Всъщност цяло чудо е, че не си тръгна още по-рано!
Думите й имаха ефект, защото Тимъти я изгледа стъписано, а Оливия отведнъж придоби виновно изражение. Ала това не донесе удовлетворение на Кейт. Нищо не бе в състояние да я утеши и тя внезапно усети, че не издържа повече тук. Да, Оливия действително имаше право за онова, което й беше наговорила при скандала им във фоайето. След като Бен си беше тръгнал, нямаше причина Кейт да остане в Дарингам Хол.
— И аз си тръгвам — каза тя. — Само да си събера набързо багажа.
— Кейт! — извика Клер подире й, но Кейт вече беше скочила от мястото си и изтичала от кухнята. Болката в гърдите, която я измъчваше след скарването с Бен, продължаваше да я разяжда безмилостно, да я разделя от семейството. Камдънови не приеха с леко сърце заминаването му, но щяха да го превъзмогнат. За разлика от тях то отвори в нейния живот огромна рана, която едва сега започна да кърви.
Ослепяла от сълзи, Кейт се втурна нагоре по стълбите, нахлу в спалнята — и се закова на място, щом видя празното нощно шкафче на Бен. Липсваше лаптопът, на който неизменно работеше в леглото, липсваха и книгите му, а на обичайното място в гардероба не висеше нито една негова риза. Макар вещите му да не бяха много, Кейт усещаше липсата им. Безпомощно седна на леглото и впери очи в пространството пред себе си.
С Бен кажи-речи не се бяха виждали, след като се скараха. Само веднъж дойде при нея, но не — както се надяваше — да я увери, че не желае да скъсат. Не, просто й съобщи, недействително заминава. Изрече го почти безизразно, все едно се радваше, че приключва нещо, което явно само го обременяваше. През това време нощува не при нея в спалнята, а в една от стаите за гости, така че Кейт още тогава почувства осезаемо предстоящата раздяла.
Съжалявам. С тези думи се сбогува преди малко с нея. Без прегръдка и без дори да се ръкува с нея. Кейт затвори очи и сълзите потекоха, запариха по бузите й. По-добре е така, повтори си за стохиляден път. Нямаше смисъл да поддържа връзка, щом като двамата не бяха готови да й се отдадат напълно. Всъщност сърцето й изобщо не се интересуваше от логиката, то чисто и просто страдаше по Бен и копнееше да си го върне. А беше минал едва час, откакто го нямаше…
— Кейти? — Гласът на Айви я стресна. Приятелката й седна до нея на леглото. — Не си тръгвай — каза Айви и я погледна почти умолително. — Много искаме да останеш.
Кейт поклати глава. Знаеше, че Айви е искрена и със сигурност говори и от името на майка си. За Клер Кейт открай време бе нещо повече от приятелка на дъщерите й, ето защо предложението не бе просто любезен начин да я утешат. Въпреки това беше изключено да остане.
— Не мога, Айви — промълви тъжно тя и се огледа наоколо в стаята. — Няма да издържа.
— И къде ще идеш?
Кейт се беше запитала същото, но отговорът май беше съвсем прост.
— На първо време ще се върна в бунгалото. Д-р Сандхърст положително няма да има нищо против.
Старият ветеринарен лекар, който бе собственик на къщата, не беше намерил наемател след напускането на Кейт и със сигурност щеше да се зарадва, ако тя се нанесеше отново там, още повече че голяма част от вещите й и бездруго бяха останали в бунгалото. Пак щеше да живее непосредствено до кабинета и да потъне в работа, за да забрави за всичко.
— Ех, Кейт! — каза Айви и обви ръце около врата на Кейт. — Толкова ми се искаше нещата между вас да потръгнат.
И на мен, помисли си отчаяно Кейт, склони глава върху рамото на Айви и даде воля на сълзите си.
— Пристигнахме — съобщи Къркби, когато спря автомобила на краткосрочния паркинг директно пред терминала за заминаващи пътници. Бяха първите му думи, откакто бяха потеглили, и Бен срещна очите на иконома в огледалото за обратно виждане. — Да сваля ли багажа ви?