Миг-два помълчаха, после Дрейк стана от мястото си.
— Хайде, ела с мен да хвърлим едно око на залата. Писмото до Шепард констракшънс може да почака.
Искрено изненадан и успокоен, Дейвид го последва надолу по стълбите. Обичаше да го придружава по време на обиколките, които Дрейк правеше няколко пъти дневно. „По-близо до клиента“ — така ги наричаше и те бяха далеч по-интересни от безкрайната бумащина. Пък и днес нямаше по-добър начин да се разсее, за да не седи само зад бюрото, мъчейки се да прогони Анна от мислите си.
Стълбището завършваше с врата, водеща до задната част на бара. Когато влязоха, барманката, червенокоса жена с пиърсинг на носа, им кимна.
— Е, Анита, как е положението? — поинтересува се Дрейк и също като Дейвид плъзна поглед по помещението.
Просторната зала — както обикновено в понеделник следобед — беше добре посетена, но не и претъпкана както понякога в края на седмицата. Местата на бара бяха заети, пред автоматите, масите за билярд и мишените за дартс стояха доста хора, някои на групи. Повтарящите се мелодии от автоматите заглушаваха глъчката и музикалния фон, така че Дейвид не завиждаше на Анита, която бе принудена да търпи всичко това часове наред. Веднъж му беше признала, че се изнервя, но сега не обръщаше внимание на шума, а следеше с поглед неколцината мъже малко по-далеч от бара, които стояха до Карл и явно се караха с него.
— Не зная, господин Съливан — каза Анита и посочи с брадичка към групата. — Ей там май се задават неприятности.
Дейвид погледна по-внимателно и видя, че трима мъже бяха застанали заплашително пред широкоплещестия шеф на охраната.
— Тия типове дойдоха преди два часа и нещо и през цялото време се наливаха на бара. От ония неприятните, нали ги знаете — продължи Анита. — Накрая вдигнаха олелия и взеха да се заяждат с другите клиенти. Затова повиках Карл. Той ги подкани да си вървят, но те отказаха. Според мен търсят кавга.
Дрейк заобиколи бара, за да огледа по-добре мъжете. Дейвид го последва и забеляза, че единият се олюлява.
— Доста са се наквасили — каза на баща си и веднага реши, че не са толкова опасни.
Само че сбърка, понеже единият внезапно сръга Карл в гърдите.
— Извикай полиция — обърна се Дрейк към Анита и се приближи още малко към групата, след няколко крачки обаче спря и улови Дейвид за лакътя, попречи му да продължи напред.
— Какво има? — Дейвид го изгледа озадачено. — Трябва да отидем при Карл и да му помогнем.
— Не, той ще се справи сам — увери го Дрейк. — Само ще му попречим, ако се намесим.
Дейвид се вторачи в баща си. Да, знаеше, че атлетичният Карл е ветеран от армията и дълго е работил като телохранител. Но дали това бе достатъчно срещу превъзхождащия го по численост противник?
— Все пак са трима! — възрази, обаче Дрейк не прие и този аргумент.
— Излизал е наглава и с повече, повярвай ми.
— Тогава защо повика полиция? — запита обвинително Дейвид.
— Защото е по-добре веднага да отведат ония негодници — поясни Дрейк. — Така няма да притесняват гос… Дейвид, недей!
Дейвид се беше откъснал от Дрейк и вървеше напред. Независимо от доводите на бащата си, не можеше да стои със скръстени ръце и да гледа как обградилите Карл мъже настъпваха към него. Ругаеха го на висок глас, което междувременно бе привлякло вниманието на другите посетители.
Щом се приближи, Дейвид все пак забеляза, че Карл не е толкова безпомощен, колкото му изглеждаше от бара. Беше сграбчил за лакътя единия от тримата — брадат мускуляга, целия в татуировки, и с погледи държеше останалите двама скандалджии в шах.
— Не, стопроцентово няма да ги получите! — заяви Карл с леден глас, обърнат към брадатия. — А сега напуснете нашето заведение. И ако може, по-живо.
— Може, ама няма. Искаме си парите! — отвърна клатушкащият се брадатко.
Наистина беше пиян до козирката, а приятелите му: единият риж мъж на възраст, другият най-много на годините на Дейвид, не падаха по-долу в това отношение. И с пълно гърло се присъединиха към протеста на брадатия:
— Вие ни измамихте!
— Така е. И няма да си тръгнем, докато не ни върнете мангизите!
Тримата пристъпиха заплашително към Карл, но той беше по-бърз. Изви ръката на брадатия зад гърба му, и то със светкавична скорост, така че Дейвид дори не забеляза движението. Брадатият извика и се свлече на пода, което накара другите двама мигновено да се нахвърлят върху Карл. Той обаче умело парира атаката им и с прицелен саблен удар успя да просне младока на земята. След това нанесе на рижия силен ъперкът, само че оня се оказа по-издръжлив от аверите си и остана на крака.