— Бен? — промълви Кейт и неувереността в гласа й му причини болка.
Утре, рече си. Утре щеше да обмисли откъде да започне. Сега искаше само да върне усмивката на Кейт. Докато тя беше тук, искаше още веднъж да се загуби в нейната мекота и нейното ухание. Ето защо се наведе и отново завладя устните й, пробуди страстта помежду им, която лумна като пламък и го лиши от способността да мисли.
27
Кейт отвори очи и се запита какво я бе събудило. Слънчевите лъчи вече влизаха през прозореца и тя се протегна доволно при спомена за вълнуващата нощ с Бен. Усещаше аромата му по себе си и въпреки че не си беше доспала, беше щастлива и изпълнена с енергия — до мига, в който се обърна и видя, че неговата половина от леглото е празна.
Изненадано се изправи в леглото и се огледа наоколо. Но Бен го нямаше в спалнята и Кейт усети остра болка на разочарование, забелязала, че панталонът и ризата му не са на пода до леглото. Значи, вече се беше облякъл. Тя се отпусна на възглавницата и въздъхна. Така й се искаше да се събуди до него, да прочете в погледа му, че миналата нощ е означавала много и за него.
Бързо стана и навлече една от ризите му, закачени в гардероба, после отиде в хола.
— Бен? — попита предпазливо, тъй като се надяваше той все пак да е в апартамента. Само че никой не й отговори. Явно бе излязъл, без да й остави бележка къде отива.
Разочарованието й се върна, но Кейт реши да погледне прагматично на нещата. Големият стенен часовник показваше девет и нещо. Може би Бен имаше делова среща и просто бе забравил да й спомене. Или бе отишъл да купи нещо. Сигурно щеше да се върне скоро, така че тя можеше да оползотвори времето и да се погрижи за утринния си тоалет.
Когато се върна в хола, след като беше взела душ и се беше облякла, обаче констатира, че все още е сама в апартамента.
Къде ли се беше дянал Бен?
Объркана, Кейт се отпусна на широкия диван. Изведнъж й стана студено, а неувереността, която досега успешно бе потискала, се върна с нова мощ.
Не, Бен надали я беше оставил сама, за да й даде време да си тръгне… Или? Тази мисъл подобно на ледено острие помрачи приятните спомени от изминалата нощ, внезапно я накара да се усъмни във всичко, което допреди минути я правеше щастлива. Беше толкова сигурна, че в очите на Бен бе открила нещо, което не бе виждала досега. И начинът, по който я беше любил, а по-късно държал в прегръдките си, нежностите, целувките: нима това не бе признание, че и той не може да се откъсне от нея? Не означаваше ли, че иска да опитат още веднъж?
Кейт стана и заснова неспокойно из стаята, а през вътрешния й взор отново изплува ужасното им спречкване. Ами ако Бен не беше променил намеренията си? Ако не желаеше никога повече да се връща в Дарингам Хол? Дали пък не искаше тя да дойде при него в Ню Йорк? При тази мисъл преглътна. Това навярно бе единствената възможност да останат заедно и колкото и трудно да приемаше тази мисъл — нима не му дължеше поне да се опита след всичко, което бе сторил за нея?
Силно жужене я изтръгна от размишленията й. Кейт се озърна и видя, че беше мобилният телефон на Бен. Апаратът вибрираше и се плъзгаше по стъкления плот на холната маса. Не го беше взел със себе си и тя неволно се запита дали това не бе добър знак. Ако беше излязъл за по-дълго, то щеше да го вземе, нали така?
Погледът й падна върху плика, който бе донесла от Англия. Лежеше до телефона, все още затворен, и Кейт се изчерви, сещайки се, че не е изпълнила докрай мисията си. Трябваше да обясни на Бен защо е получил едва сега пратката от Ралф, а това отново засили неувереността й. Съдържанието би могло да умилостиви Бен или пак да го настрои срещу Камдънови и тя се страхуваше от момента, в който той щеше да отвори плика. Но още по-ужасно беше чакането. Независимо как щяха да се развият събитията, се надяваше Бен да дойде час по-скоро, за да поговорят за случилото се между тях и за бъдещето. Нуждаеше се най-сетне от яснота…
Кейт трепна, когато мелодичен сигнал наруши тишината в апартамента. Отне й миг, докато разбере, че е телефонът, който бе на помощната масичка до дивана. Слушалката беше с елегантен минималистичен дизайн, поставена под наклон върху зарядната станция. Кейт се взря напрегнато в апарата и за части от секундата се изкуши да се обади, надявайки се, че е Бен. Само че това беше абсурдно: защо му беше да набира собствения си номер, още повече че нямаше в себе си мобилен телефон? А кой го търсеше — това пък изобщо не й влизаше в работата. Така че скръсти ръце пред гърди и остави телефона да си звъни. След шестия път се включи телефонният секретар и гласът на Сиена Уокър се разнесе от микрофона.