— Здравей, Бен. Дано не те безпокоя, но реших, че е добре да ти съобщя: току-що пак се обади онзи Луис Бартън. Каза, че не отговаряш на мобилния си телефон, затова пробвал да позвъни на мен. — Сиена изпръхтя и продължи: — Доста упорит субект. И крайно нелюбезен. Повече нямало да вдига офертата си и настоявал най-накрая да чуе отговора ти. Ядоса се не на шега, твърдейки, че нарочно си го държал в напрежение. Така ли е, Бен? — Засмя се, а лицето на Кейт се вкамени. — Е, зная, че си способен на това, известни са ти всички хватки. Във всеки случай посмекчи тона, като го предупредих, че няма да ти предам съобщението му, ако не…
Кейт спря да слуша, усети как на гърлото й заседна буца. Значи, Бартън действително искаше да купи Дарингам Хол!
— … обади, когато пожелаеш. Знаеш къде да ме намериш.
Сиена явно се канеше да затвори, затова Кейт грабна слушалката. Разбира се, че не беше нейна работа да се намесва. Но просто трябваше да узнае истината.
— Госпожице Уокър, обажда се Кейт Хъкли — произнесе и се вслуша в тишината, последвала думите й.
На Сиена й трябваше известно време, за да превъзмогне изненадата си. Кейт я видя пред себе си: стройна, руса, неизменно облечена по последна мода, бившата асистентка на Бен бе олицетворение на привлекателна и амбициозна жена, която знае точно какво желае. Имаше период, в който Кейт завиждаше на Сиена. Сега обаче я интересуваше само едно.
— Какво казахте току-що?
— Извинете ме, но не мисля, че това ви засяга — заяви студено Сиена. Явно се беше съвзела от шока. — Впрочем какво правите в апартамента на Бен?
Кейт не сметна, че й дължи обяснение.
— Луис Бартън е предложил на Бен оферта за покупката на имението, така ли?
Не успя да прикрие треперенето на гласа си.
Сиена отново замълча, очевидно водеше вътрешна борба дали изобщо да продължи разговора с Кейт. В крайна сметка реши да го продължи и тонът й от възмутен стана хаплив.
— Да, точно така. И беше сигурен, че Бен ще я приеме. — След тези думи издаде звук, всъщност по-скоро доста нетипично за дама сумтене. — Не хранете надежди, че Бен ще се върне, госпожице Хъкли. Тук получи няколко твърде примамливи предложения за работа, просто все още обмисля кое от тях да приеме. Много високи постове, несравними с управлението на съсипано английско имение. За него този замък беше бреме, от което бърза да се отърве час по-скоро.
Сиена спомена само Дарингам Хол, но Кейт беше почти сигурна, че „бремето“ е и тя самата. Навремето Сиена не криеше антипатията си към Кейт. Ако питаха нея, Бен изобщо не би трябвало да напуска Ню Йорк, а сега — независимо по какви причини — май беше силно заинтересувана той да остане в града.
— Какво още каза Бартън? — продължи да разпитва Кейт, но Сиена, изглежда, най-сетне си спомни, че не бива да разпространява информация, предназначена само за Бен.
— Опасявам се, че това не ви засяга, госпожице Хъкли. Поне вече не. Желая ви хубав ден.
След това затвори телефона и не даде на Кейт възможност да реагира. Кейт бавно постави слушалката върху зарядното, а думите на Сиена дълго отекваха в главата й.
Значи беше вярно: Луис Бартън искаше да купи Дарингам Хол — и Бен щеше да приеме офертата. Естествено. Отдавна се беше върнал към живота си в Ню Йорк, в най-близко време щеше да заеме висок пост в някоя компания, да продължи кариерата си — за какво му беше някакво английско имение? Дали затова бе премълчал пред Камдънови кой се крие зад офертата? Дали просто не я залъгваше с напразни надежди, докато отдавна вече се пазареше с Бартън за цената?
Кейт преглътна и погледна към кабинета на Бен, който бе свързан с хола. Вратата беше открехната и тя се приближи, колебливо я отвори.
В сравнително малкото помещение имаше само рафтове с книги и класьори и голямо бюро с настолен компютър. Прозорецът гледаше към парка, така че оттук се откриваше прекрасна панорама. В момента обаче цялото внимание на Кейт бе погълнато от това с какво се занимаваше Бен понастоящем. Нервно и гузно плъзна поглед по книжата върху бюрото. Съзнаваше, че навлиза в частна сфера, но искаше да получи яснота. И не се наложи да търси дълго. Когато дръпна едно от чекмеджетата, видя най-отгоре офертата на Бартън. Бяха дори две — по-стар и по-нов вариант от миналата седмица, в който Бартън предлагаше значително по-голяма сума отпреди.
Цялата разтреперана, Кейт върна двете оферти на мястото им и затвори чекмеджето. Чувстваше се като замаяна, нямаше сили даже да заплаче. Сърцето й се беше вледенило.