Той въздъхна, но не ме притисна. Мъдро от негова страна. Тогава Алис се върна спринтирайки през вратата с пълни ръце и изражение, което обещаваше насилие.
— Ти, ти и ти — озъби се тя, гледайки към върколаците. — Ако ще оставате, застанете в ъгъла и се посветете да останете там за дълго време. Трябва да виждам. Бела, по-добре му дай бебето. Ръцете ти трябват.
Джейкъб се ухили триумфално. Концентриран страх ме преряза през стомаха, когато тежестта на това, което се канех да направя, ме удари. Щях да рискувам неопределеният си самоконтрол с напълно човешкият ми баща като опитно животинче. По-ранните думи на Едуард отново ме сполетяха.
— Сети ли се за физическата болка, през която ще премине Бела, дори и да успее да устои? Или за емоционалната болка, ако не успее?
Не можех да си представя болката от провала. Дишането ми се насече.
— Вземи я — прошепнах аз, пъхайки Ренесме в ръцете на Джейкъб.
Той кимна, като тревогата сбърчи челото му. Махна към другите и те се настаниха в най-далечният ъгъл на стаята. Сет и Джейк веднага се стовариха на пода, но Лия поклати глава и присви устни.
— Позволено ли ми е да напусна? — попита потиснато тя.
Изглеждаше некомфортно в човешкото си тяло, носейки същата мръсна тениска и памучни шорти, които бе носила, за да ми крещи онзи ден, късата й коса стърчеше на неравни кичури. Ръцете й все още трепереха.
— Разбира се — каза Джейк.
— Стой на изток, за да не пресечеш пътя на Чарли — добави Алис.
Лия не погледна към Алис — тя се шмугна през задната врата и закрачи към храстите, за да се преобрази.
Едуард се бе върнал до мен, галейки лицето ми.
— Можеш да го направиш. Знам, че можеш. Ще ти помогна — всички ще ти помогнем.
Срещнах очите на Едуард с изписана паника по лицето ми. Щеше ли да бъде достатъчно силен, за да ме спре, ако направех грешната крачка?
— Ако не вярвах, че ще се справиш, щяхме да изчезнем още днес. Точно в тази минута. Но ти можеш. И ще бъдеш по-щастлива, ако имаш Чарли в живота си.
Опитах се да забавя дишането си. Алис протегна ръката си. Имаше малка бяла кутийка в ръката й.
— Тези ще подразнят очите ти — няма да болят, но ще замъглят зрението ти. Досадно е. Освен това няма да са същите като старият ти цвят, но пак е по-добре от ярко червено, нали?
Тя хвърли кутийката с лещите във въздуха и аз я улових.
— Кога успя…
— Преди да заминете за медения месец. Бях подготвена за няколко възможни развоя на бъдещето.
Кимнах и отворих контейнерчето. Преди не бях носила лещи, но надали бе толкова трудно. Взех малката кафява полусфера и я притиснах с вдлъбнатата част към окото си.
Мигнах и тънък слой препречи зрението ми. Можех да виждам през него, разбира се, но също така можех да видя текстурата на тънката леща. Окото ми продължи да се съсредоточава на микроскопичните одрасквания и нащърбени части.
— Виждам какво имаш предвид — промърморих аз, докато вкарвах и другата.
Опитах се да не мигам този път. Окото ми автоматично искаше да изкара препятствието.
— Как изглеждам?
Едуард се усмихна.
— Възхитително. Разбира се…
— Да, да, тя винаги изглежда възхитително — довърши Алис мисълта му нетърпеливо. — По-добре е от червено, но това е най-високата похвала, която мога да дам. Кално кафяво. Твоето кафяво бе много по-красиво. Имай на предвид, че тези няма да издържат завинаги — отровата в очите ти ще ги разгради за няколко часа. Така че ако Чарли остане по-дълго, ще трябва да се измъкваш, за да ги сменяш. Което е добра идея всъщност, защото хората се нуждаят да посещават тоалетната. — Тя поклати глава. — Есме, дай й няколко насоки за това как да се държи като човек, докато заредя банята с лещи.
— Колко време имам?
— Чарли ще бъде тук след пет минути. Давай накратко.
Есме кимна и дойде да хване ръката ми.
— Главното нещо е да не стоиш прекалено мирно или да се движиш прекалено бързо — каза ми тя.
— Седни, ако и той седне — включи се Емет. — Хората не стърчат просто на едно място.
— Остави очите си да се реят на всеки трийсетина секунди — добави Джаспър. — Хората не зяпат едно нещо прекалено дълго време.
— Кръстосвай краката си за около пет минути, после премини към кръстосване на глезените през следващите пет — каза Розали.
Кимнах на всяко едно от предложенията. Вчера забелязах да правят тези неща. Струваше ми се, че можех да имитирам движенията им.
— И мигай поне по три пъти на минута — каза Емет.
Той се смръщи, след което се изстреля към дистанционното, което стоеше на ъгловата масичка. Включи телевизора на колежанска ръгби игра и кимна на себе си.