— Хмф. Ами. — Той поклати разсеяно глава. — Джейк каза, че я наричате Неси?
— Не е вярно — казах аз, гласът ми прекалено остър и пронизващ. — Името й е Ренесме.
Чарли се концентрира върху мен.
— Как се чувстваш относно това? Може би Карлайл или Есме биха могли…
— Тя е моя — прекъснах го аз. — Искам я.
Чарли се смръщи.
— Ще ме направиш дядо толкова млад?
Едуард се усмихна.
— Карлайл също е дядо.
Чарли хвърли невярващ поглед на Карлайл, който все още бе застанал до входната врата — изглеждаше като по-младият и по-красив брат на Зевс.
Чарли изсумтя и се засмя.
— Предполагам, че това ме кара да се чувствам по-добре. — Очите му се стрелнаха обратно към Ренесме. — Наистина е хубава като картинка. — Топлият му дъх се плъзна леко в разстоянието между нас.
Ренесме се наведе към мирисът, отърсвайки се от косата ми и гледайки го право в лицето за пръв път. Чарли ахна. Знаех какво вижда. Очите ми — неговите очи — копирани точно върху нейното перфектно лице.
Чарли започна да хипервентилира. Устните му затрепериха и можех да прочета цифрите, които изговаряше. Броеше назад, опитвайки се да вкара девет месеца в един. Опитвайки се да ги събере, но не успявайки да насили доказателството право пред него, за да свърже нещата в някакъв смисъл.
Джейкъб се изправи и се приближи, за да потупа Чарли по гърба. Той се наведе и прошепна нещо на ухото на Чарли — само баща ми не знаеше, че всички можем да го чуем.
— Само най-нужното, Чарли. Всичко е наред, обещавам ти.
Чарли преглътна и кимна. След което очите му блеснаха, като направи крачка към Едуард с здраво стиснати юмруци.
— Не искам да знам всичко, но ми писна с лъжите!
— Съжалявам — каза Едуард спокойно — но имаш нужда да знаеш публичната история отколкото истината. Ако ще бъдеш част от тази тайна, публичната история е тази, която важи. Това е с цел да защити Бела и Ренесме, както и всички останали. Можеш ли да се справиш с лъжите, заради тях?
Стаята бе изпълнена със статуи. Кръстосах глезените си. Чарли изпухтя веднъж, след което се обърна да ме погледне.
— Можеше поне да ме предупредиш, хлапе.
— Щеше ли да направи нещата по-лесни?
Той се смръщи, след което приклекна на пода пред мен. Можех да видя движението на кръвта в шията му изпод кожата. Можех да усетя топлите й вибрации.
Както можеше и Ренесме. Тя се усмихна и протегна една розова ръчичка към него. Дръпнах я назад. Тя доближи другата си ръка срещу шията ми, жажда, любопитство и лицето на Чарли в мислите й. Имаше неуловима нотка в посланието й, което ме караше да си мисля, че е разбрала думите на Едуард перфектно — тя оценяваше жаждата, но я пренебрегваше в същата тази мисъл.
— Уха — ахна Чарли и очите му се спряха на перфектните й зъби. — На колко е години?
— Ъм…
— На три месеца — каза Едуард, след което добави бавно — или по-точно тя е с размерите на тримесечно, малко или повече. Тя е по-млада от една страна, но и по-зряла от друга.
Напълно преднамерено, Ренесме му помаха.
Чарли премигна скептично. Джейкъб го сръчка с лакът.
— Казах ти, че е специална, нали?
Чарли се отдръпна настрани от допира.
— О, хайде де, Чарли — изстена Джейкъб. — Аз съм същият човек, който винаги съм бил. Просто се престори, че този следобед не се е случил.
Напомнянето накара устните на Чарли да побелеят, но той кимна.
— Каква точно е ролята ти във всичко това, Джейк? — попита той. — Колко знае Били за това? Защо си тук? — Той погледна лицето на Джейкъб, което грееше, докато гледаше Ренесме.
— Е, мога да ти разкажа всичко — Били знае цялата истина — но тя включва доста от нещата за върко…
— Ънгх! — запротестира Чарли, запушвайки ушите си. — Няма значение.
Джейкъб се ухили.
— Всичко ще бъде страхотно, Чарли. Просто се опитвай да не вярваш на всичко, което виждаш.
Баща ми промърмори нещо неразбираемо.
— Юхууу! — внезапно избухна Емет с дълбокият си басов глас. — Давайте Алигатори!
Джейкъб и Чарли подскочиха. Останалите замръзнаха.
Чарли се възстанови, след което погледна към Емет през рамото си.
— Флорида ли води?
— Току-що отбелязаха първият тъчдаун — потвърди Емет. Той стрелна поглед в моята посока, мърдайки вежди като злодей от вариететно представление. — Най-накрая някой да забие нещо тук.
Удържах едно изсъскване. Пред Чарли? Това преливаше чашата.
Но Чарли бе отвъд всякакви намеци. Той си пое още един дъх, вдишвайки въздуха така, сякаш се опитваше да го вкара чак до палците на краката си. Завиждах му. Той се изправи на краката си, заобиколи Джейкъб и почти се строполи в един свободен стол.