— Е — въздъхна той. — Предполагам, че остава да видим дали ще удържат до победата.
26. БЛЕСТЯЩА
— Не знам колко точно трябва да кажем на Рене за всичко това — каза Чарли, колебаейки се на вратата. Той се протегна и стомахът му изкъркори.
Кимнах:
— Знам. Не искам да откачи. По-добре е за нея да не знае нищо. Това не е за хора със слаби сърца.
Устните му се извиха в печална усмивка:
— Щях да се опитам да те предпазя от това, стига да можех. Но явно никога не си попадала в категорията на хора със слаби сърца.
Аз също му се усмихнах, издишвайки през здраво стиснатите си зъби.
Чарли се потупа разсеяно по корема:
— Ще измисля нещо. Имаме време да го обсъдим, нали?
— Точно така — обещах аз.
Денят си беше много дълъг по един начин и адски къс — по друг. Чарли закъсня за вечеря — Сю готвеше за него и Били. Вечерта щеше да е неловка, но поне ядеше истинска храна; радвах се, че някой се грижи да не умре от глад заради липсата на умения в готвенето.
През целия ден напрежението сякаш караше минутите да текат по-бавно; Чарли така и не отпусна вдървените си рамене. Но и не бързаше да си тръгва. Изгледа цели два мача — бе толкова погълнат в собствените си мисли, че не обръщаше никакво внимание на уместните шеги на Емет, които ставаха все по-остри и не толкова свързани с футбола, една подир друга — след това коментираха играта и после следваха новините, а той не помръдна, докато Сет не му припомни колко е часът:
— Ще успееш ли да изтърпиш Били и мама, Чарли? Хайде. Бела и Неси ще са тук и утре. Да се разбързаме малко, става ли?
В очите на Чарли ясно се виждаше, че въобще не бе повярвал на уверенията на Сет, но все пак се остави да го отведе. Съмнението още витаеше във въздуха, когато си тръгна. Облаците се разсеяха и дъждът спря. Може би слънцето щеше да се появи точно на време.
— Джейк каза, че имате намерение да ме напуснете — промърмори той сега.
— Не исках да го правя, освен ако можех да го избегна. Ето защо сме още тук.
— Той каза, че можеш да останеш още малко, но само ако съм достатъчно силен и си държа езика зад зъбите.
— Да… но не мога да ти обещая, че никога няма да си тръгнем, татко. Доста е сложно…
— Нищо не искам да знам — припомни ми той.
— Вярно.
— Но ще наминеш, ако решите да си тръгнете, нали?
— Обещавам, татко. Сега, след като знаеш достатъчно, мисля, че може да стане. Ще съм наблизо, стига да искаш.
Той задъвка устна за половин секунда, после се наклони много бавно към мен с предпазливо разтворени обятия. Преместих Ренесме — вече задрямала — на лявата си ръка, стиснах зъби, задържах дъха си и прехвърлих ръка много внимателно през топлият му, чуплив кръст.
— Бъди наблизо, Бела — смутолеви той. — Наистина близо.
— Обичам те, татко — прошепнах през стиснати зъби.
Той потрепери и се отдръпна от мен. Отпуснах ръката си.
— Аз също те обичам, хлапе. Каквото и да се е променило, любовта ми си остава същата. — Той докосна розовата буза на Ренесме. — Тя наистина много прилича на теб.
Задържах изражението си небрежно, въпреки че единственото, което си помислих бе „Прилича повече на Едуард“. Поколебах се, а после допълних:
— Има твоите къдрици.
Чарли се сепна, а после изсумтя:
— Ха! Май е така. Хах. Дядо. — Той поклати несигурно глава. — Мога ли да я подържа?
Примигнах уплашена, но после се успокоих. След като разгледах и претеглих поведението на Ренесме за около половин секунда — тя изглеждаше напълно заспала — реших, че мога да поиграя на тото, след като нещата вървяха толкова добре днес…
— Ето — казах аз, придържайки я, докато я вземе. Той автоматично изви ръцете си непохватно като люлка и пое Ренесме в нея. Кожата му не беше толкова гореща, колкото нейната, но гърлото ми потрепери, чувствайки топлината, която струеше изпод тънката му кожа. На мястото, където кожата ми се отърка в неговата, видях подутина. Не бях сигурна дали това е заради новата температура на тялото ми, или на абсолютно психологическа основа.
Чарли изсумтя тихо като усети теглото й:
— Доста е… здравичка.
Замръзнах на мястото си. На мен ми изглеждаше лека като перце. Може би теглото й пак беше нараснало.
— Хубаво е да е здравичка — каза Чарли като видя изражението ми. После промърмори на себе си. — Ще се наложи да е силна, след като е заобиколена от цялата тази лудост. Той стегна хватката си нежно, докато я люлееше наляво-надясно. — Най-красивото бебе, което някога съм виждал, по-хубаво дори и от теб, хлапе. Съжалявам, но е истина.
— Знам, че е така.
— Красиво бебе — каза отново той, или по-скоро го изгука този път.