Опитах се да си припомня Таня, Кейт, Кармен и Елизар от сватбата. Лицата им бяха смътни в слабо осветените ми спомени. Само знаех, че са красиви, две със светли коси и двама с тъмни коси. Не можех да си спомня дали имаше някаква доброта в очите им.
Едуард се облегна неподвижно срещу задната стъклена стена, загледан към входната врата. Изглеждаше, сякаш изобщо не виждаше стаята пред себе си.
Заслушахме се в колите преминаващи през магистралата, без някоя от тях да намалява скоростта си.
Ренесме се сгуши в шията ми, ръката й бе срещу бузата ми, но без да се появяват образи в главата ми. Нямаше картини, описващи чувствата й сега.
— Ами ако не ме харесат? — прошепна тя и всички погледи се стрелнаха към нейното лице.
— Разбира се, че ще… — започна да казва Джейкъб, но го накарах да млъкне с един поглед.
— Те не те разбират, Ренесме, защото никога не са срещали някого като теб — казах й аз, без да искам да я залъгвам с обещания, които може да не се сбъднат. — Проблемът е да ги накараме да разберат.
Тя въздъхна и в главата ми проблеснаха образите на всички ни за един кратък миг. Вампир, човек, върколак. Тя не се вписваше никъде.
— Ти си специална, това не е нещо лошо.
Тя поклати глава в несъгласие. Тя се замисли за опънатите ни лица и каза:
— Вината е моя.
— Не — казахме аз, Джейкъб и Едуард едновременно, но преди да можем да спорим повече с нея, чухме звукът, който очаквахме — забавянето на двигател по магистралата, гумите, които се придвижваха от асфалта към меката почва.
Едуард се изстреля от ъгъла, за да застане пред входната врата. Ренесме се скри в косата ми. Джейкъб и аз се загледахме един друг през масата, с отчаяние изписано върху лицата ни.
Колата се движеше бързо през гората, по-бързо отколкото Чарли или Сю караха. Чухме я да паркира в полянката и да спира пред верандата. Четири врати се отвориха и затвориха. Те не казаха нищо, докато се приближаваха към вратата. Едуард я отвори преди да успея да почукат.
— Едуард! — зарадва се женски глас.
— Здравей, Таня. Кейт, Елизар, Кармен.
Три промърморени поздрава.
— Карлайл каза, че трябва непременно да говори с нас — каза първият глас, Таня. Можех да чуя, че всичките са все още отвън. Представих си Едуард застанал на прага, блокирал пътя им. — Какъв е проблемът? Проблеми с върколаците?
Джейкъб извъртя очи.
— Не — каза Едуард. — Нашият съюз с върколаците е по-силен от всякога.
Една жена се изкиска.
— Няма ли да ни поканиш вътре? — попита Таня. След което продължи без да дочака отговор. — Къде е Карлайл?
— Карлайл трябваше да замине.
Имаше кратко мълчание.
— Какво става, Едуард? — настоя да узнае Таня.
— Ако можете, дайте ми няколко минути — отговори той. — Имам нещо трудно за обясняване и ще имам нужда да бъдете либерални, докато разберете.
— Карлайл добре ли е? — попита разтревожено мъжки глас. Елизар.
— Никой от нас не е добре, Елизар — каза Едуард, след което потупа нещо, вероятно рамото му. — Но физически, Карлайл е добре.
— Физически? — попита остро Таня. — Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че цялото ми семейство е в много сериозна опасност. Но преди да обясня, искам да ми обещаете. Изслушайте всичко, което ви кажа, преди да реагирате. Умолявам ви да ме изслушате.
Още по-дълго мълчание посрещна молбата му. През опънатото затишие, Джейкъб и аз се гледахме безмълвно. Кафявите му устни пребледняха.
— Слушаме те — накрая каза Таня. — Ще чуем всичко, преди да отсъдим.
— Благодаря ти, Таня — каза Едуард пламенно. — Нямаше да ви въвлечем в това, ако нямахме друг избор.
Едуард мръдна. Чухме четири чифта крачки да минават през прага. Някой започна да души.
— Знаех си, че онези върколаци са намесени — промърмори Таня.
— Да, те са на наша страна. Отново.
Напомнянето накара Таня да млъкне.
— Къде е твоята Бела? — попита друг женски глас. — Как е тя?
— След малко ще се присъедини към нас. Тя е добре, благодаря ти. Навлезе в безсмъртието с изключителен финес.
— Разкажи ни за опасността, Едуард — каза тихо Таня. — Ще те изслушаме и ще застанем на твоята страна, където принадлежим.
Едуард си пое дълбоко дъх.
— Първо, искам да станете свидетели на това. Заслушайте се — в другата стая. Какво чувате?
Беше тихо, след което някой помръдна.
— Само слушайте отначало, моля ви — каза Едуард.
— Върколак, предполагам. Мога да чуя сърцето му — каза Таня.
— Какво друго? — попита Едуард.
Имаше пауза.
— Какво е това туптене? — Кейт или Кармен попита. — Това да не е… някаква птица?
— Не, но помнете какво чувате. Сега, какво намирисвате? Освен върколака.