Кармен замръзна на място, сякаш електрически шок бе преминал през нея. Елизар веднага застана до нея, с ръка на рамото й, сякаш за да я дръпне назад.
— Чакай — каза Кармен задъхано, като немигащите й очи се задържаха върху тези на Ренесме.
Ренесме „показва“ на Кармен обяснението си дълго време. Лицето на Едуард бе напрегнато, докато гледаше заедно с Кармен, и ми се искаше толкова много да мога и аз да чувам това, което той чуваше. Джейкъб се помръдна нетърпеливо зад мен и знаех, че и на него му се иска същото.
— Какво й показва Неси? — измърмори той изпод дъха си.
— Всичко — прошепна Едуард.
Мина още една минута и Ренесме пусна ръката си от лицето на Кармен. Тя се усмихна победоносно на зашеметената вампирка.
— Тя наистина е ваша дъщеря, нали? — прошепна Кармен, отправяйки разширените си топазени очи към лицето на Едуард. — Такава ярка дарба! Би могла да дойде единствено от много талантлив баща.
— Вярваш ли на това, което тя ти показа? — попита Едуард с напрегнато изражение.
— Без съмнение — каза простичко Кармен.
Лицето на Елизар бе освирепяло от страдание.
— Кармен!
Кармен взе ръцете му в своите и ги стисна.
— Колкото и невъзможно да изглежда, Едуард ти казва самата истина. Нека детето само ти покаже.
Кармен побутна Елизар по-близо до мен и кимна към Ренесме.
— Покажи му, mi querida.
Ренесме се ухили, очевидно доволна от благосклонността на Кармен, и докосна леко челото на Елизар.
— Ay caray! — промълви той и се дръпна от нея.
— Какво ти направи? — настоя да узнае Таня, приближавайки се предпазливо. Кейт също се приближи.
— Тя просто се опитва да ти покаже своята гледна точка от историята — каза му Кармен с успокоителен глас.
Ренесме се намръщи нетърпеливо.
— Гледай, моля — заповяда тя на Елизар. Тя протегна ръката си към него и остави няколко сантиметра между пръстите си и лицето му в очакване.
Елизар я изгледа съмнително, след което погледна към Кармен за помощ. Тя кимна окуражително. Елизар си пое дълбоко дъх и се наведе по-близо, докато челото му не докосна отново ръката й.
Той потрепера, когато започна, но остана на място този път, като бе затворил очи в концентрацията си.
— Ах — въздъхна той, когато очите му се отвориха минути по-късно. — Разбирам.
Ренесме му се усмихна. Той се поколеба, след което се усмихна неохотно в отговор.
— Елизар? — обади се Таня.
— Истина е, Таня. Това не е безсмъртно дете. Тя е наполовина човек. Ела. Виж сама.
Мълчаливо, дойде редът на Таня да застане предпазливо пред мен, след това и Кейт, и двете показвайки шок първият път, когато образа ги удари при допирът на Ренесме. Но тогава, точно като Кармен и Елизар, те изглеждаха напълно спечелени, веднага щом свършеше.
Хвърлих поглед към гладкото лице на Едуард, чудейки се дали би могло да е толкова лесно. Златните му очи бяха ясни и непомрачени. Тогава нямаше заблуда в това.
— Благодаря ви, че ни изслушахте — каза той тихо.
— Но каква е тази сериозна опасност, за която ни предупредихте — каза Таня. — Не директно от това дете, както виждам, но определено от Волтури тогава. Как разбраха за нея? Кога ще пристигнат?
Не бях изненадана от бързото й разбиране на ситуацията. Все пак, какво друго би застрашавало едно силно семейство като моето? Само Волтури.
— Когато Бела видя Ирина онзи ден в планините — обясни Едуард — тя бе с Ренесме.
Кейт изсъска, присвивайки очи.
— Ирина е сторила това? На вас? На Карлайл? Ирина?
— Не — прошепна Таня. — Някой друг…
— Алис я видя да отива при тях — каза Едуард. Чудех се дали другите забелязаха, когато той трепна леко при споменаването на името на Алис.
— Как е могла да го стори? — Елизар не питаше никой конкретно.
— Представете си, че бяхте видели Ренесме отдалеч. Ако не бяхте дочакали нашето обяснение.
Очите на Таня се присвиха.
— Без значение какво си е помислила… Вие сте нашето семейство.
— Няма какво да направим относно избора на Ирина сега. Прекалено е късно. Алис ни даде месец.
Главите на Таня и Елизар едновременно се наклониха на една страна. Веждите на Кейт се намръщиха.
— Толкова много? — попита Елизар.
— Всички ще идват. Сигурно това отнема известна подготовка.
Елизар ахна.
— Цялата охрана?
— Не само охраната — каза Едуард със скована челюст. — Аро, Кай, Маркус. Дори съпругите им.
Шок се изписа по очите им.
— Невъзможно — каза безизразно Елизар.
— Бих казал същото преди няколко дни — отвърна Едуард.
Елизар се намръщи и когато заговори бе почти като ръмжене.
— Но това няма никакъв смисъл. Защо биха поставили себе си и съпругите в опасност?