— Няма смисъл като го погледнеш по този начин. Алис каза, че има нещо повече от просто едно наказание за това, което те си мислят, че сме сторили. Тя мислеше, че вие можете да ни помогнете.
— Повече от наказание? Но какво друго може да е? — Елизар започна да крачи, отправяйки се към вратата и обратно, сякаш бе сам в стаята, със смръщени вежди, докато гледаше към пода.
— Къде са другите, Едуард? Карлайл и Алис, и останалите? — попита Таня.
Колебанието на Едуард бе почти незабележимо. Той отговори само на една част от въпросът й.
— Търсят приятели, които могат да ни помогнат.
Таня се наведе към него, протягайки ръцете си пред себе си.
— Едуард, без значение колко приятели съберете, не можем да ви помогнем да спечелите. Можем само да умрем заедно с вас. Сигурно знаеш това. Разбира се, вероятно четиримата заслужаваме това, след това което Ирина е сторила, след като ви предадохме в миналото — пак заради нея.
Едуард поклати бързо глава.
— Не ви молим да се биете или да умрете заедно с нас, Таня. Знаеш че Карлайл никога не би поискал това.
— Тогава какво Едуард?
— Просто търсим свидетели. Ако можем да ги накараме да спрат, поне за момент. Ако ни позволят да обясним… — Той докосна бузата на Ренесме — тя улови ръката му и я притисна срещу кожата си. — Трудно е да се съмняваш в историята ни, когато го видиш със собствените си очи.
Таня кимна бавно.
— Мислиш ли, че миналото й ще е от такова значение за тях?
— Само защото засяга бъдещето й. Смисълът на забраната бе с цел да ни защити от разкриване, от създаването на деца, които не могат да бъдат усмирени.
— Аз изобщо не съм опасна — включи се и Ренесме. Заслушах се във високият й, ясен глас с нови уши, представяйки си как би звучала за другите. — Никога не съм наранявала дядо, или Сю, или Били. Обичам хора. И хора-вълци като моят Джейкъб. — Тя пусна дланта на Едуард, за да се пресегне назад и да потупа ръката на Джейкъб.
Таня и Кейт си размениха бързи погледи.
— Ако Ирина не бе пристигнала толкова скоро — замисли се Едуард — можехме да избегнем всичко това. Ренесме расте с невероятна скорост. Докато мине един месец, ще достигне още половин година развитие.
— Е, това е нещо, на което определено можем да бъдем свидетели — каза Кармен с решителен тон. — Ще можем да се закълнем, че сами сме я видели да расте. Как биха могли Волтури да игнорират подобно доказателство?
Елизар промърмори „Как, наистина?“, но не вдигна поглед, докато продължаваше да крачи наоколо, сякаш изобщо не ни обръщаше внимание.
— Да, можем да бъдем ваши свидетели — каза Таня. — Определено толкова можем да сторим. Ще видим докъде още ще можем да стигнем.
— Таня — запротестира Едуард, чувайки повече в мислите й, отколкото в думите й — не очакваме от вас да се биете с нас.
— Ако Волтури не спрат, за да изслушат свидетелите, не можем просто да стоим на едно място — настоя Таня. — Разбира се, говоря за себе си като казвам това.
Кейт изсумтя.
— Толкова ли се съмняваш в мен, сестро?
Таня й се усмихна широко.
— Все пак е самоубийствена мисия.
Кейт й се ухили, след което сви небрежно рамене.
— Навита съм.
— Аз също ще направя каквото мога, за да защитя детето — съгласи се Кармен. След което, сякаш не можеше да устои, тя протегна ръце към Ренесме. — Може ли да те подържа, bebe linda?
Ренесме се пресегна нетърпеливо към Кармен, доволна от новата си приятелка. Кармен я прегърна близо, говорейки й тихо на испански.
Беше същото като с Чарли, както и преди това с Кълънови. Ренесме бе неустоима. Какво бе това, което привличаше всички към нея, което ги караше дори да застрашават живота си, само за да я защитят? За един момент си помислих, че това, което се готвим да направим, е възможно. Може би Ренесме ще стори невъзможното и ще спечели враговете ни, както бе направила с приятелите ни.
След което си спомних, че Алис ни бе напуснала, и надеждите ми изчезнаха така бързо, както се бяха появили.
31. ДАРБА
— Какво общо имат върколаците със всичко това? — запита Таня, хвърляйки поглед към Джейкъб.
Той й отговори преди Едуард да успее да го направи.
— Ако Волтури не спрат и не изслушат каквото трябва да им кажем за Неси, тоест за Ренесме — поправи се той, припомняйки си, че Таня може и да не разбере глупавия прякор. — Ние ще ги спрем.
— Много смело, момче, но такова нещо ще е невъзможно дори и за по-опитни бойци от теб.
— Не знаеш на какво сме способни.
Таня сви рамене:
— Животът определено си е твой и можеш да правиш с него каквото поискаш.