— Да, това е мястото — каза той, отново подозрителен. — Как така не отиде там?
— Това беше адресът, който ми бе даден — от много надежден източник.
— Ако сте намислили нещо добро, нямаше да сте тук.
Аз прехапах устни. Никога не съм била много добра в блъфирането, но Алис не ми бе оставила много алтернативи.
— Може би не съм намислила нещо добро.
Лицето на Макс стана извинително.
— Вижте, мадам…
— Бела.
— Добре, Бела. Виждаш ли, имам нужда от тази работа. Джей ми плаща много добре най-вече да вися тук по цял ден. Искам да ти помогна, наистина, но — и разбира се говоря хипотетично, нали? Или неофициално, или каквото ти върши работа — но ако пусна някого, който може да му навлече проблеми, изхвърчам. Виждаш ли проблема ми?
Помислих за минута, дъвчейки устната си.
— Никога преди не си виждал някой като мен? Е, някак като мен. Сестра ми е доста по-ниска от мен и има тъмна, щръкнала черна коса?
— Джей познава ли сестра ти?
— Мисля, че да.
Макс помисли върху това за минута. Аз му се усмихнах и дишането му се запъна.
— Ще ти кажа какво ще направя. Ще се обадя на Джей и ще те опиша. Нека той вземе решението.
Какво ли знаеше Джей Дженкс? Дали описанието ми щеше да значи нещо за него? Това беше тревожна мисъл.
— Фамилията ми е Кълън. — Казах аз на Макс, чудейки се дали това не бе твърде много информация. Започвах да се дразня на Алис. Наистина ли трябваше да съм чак толкова сляпа? Тя можеше да ми остави още една, две думи…
— Кълън, разбрах.
Аз го наблюдавах, докато набираше, лесно запомняйки номера. Е, можех да се обадя на Джей Дженкс лично, ако това не проработеше.
— Здрасти, Джей, Макс е. Знам, че никога не бива да ти се обаждам на този номер, освен по спешност…
— Има ли спешност? — Чух слабо от другият край.
— Е, не точно. Едно момиче иска да те види…
— Не виждам какво му е спешното. Защо не следваш нормалната процедура?
— Не последвах нормалната процедура, защото тя изобщо не изглежда като обикновените…
— Да не е ченге?
— Не…
— Не можеш да си сигурен. Изглежда ли като ония на Кубарев…
— Не — остави ме да говоря, става ли? Тя казва, че познаваш сестра й или нещо подобно.
— Едва ли. Как изглежда тя?
— Тя изглежда… — Очите му ме обходиха от лицето до обувките преценяващо.
— Е, тя изглежда като супермодел, така изглежда. — Аз се усмихнах и той ми намигна, тогава продължи. — Влудяващо тяло, бледа като чаршаф, тъмно кестенява коса, почти до кръста й, има нужда от един здрав сън… нещо от това да ти звучи познато?
— Не, не ми звучи познато. Не съм доволен, че оставяш слабостта си за красиви жени да се намесва в…
— Да, харесвам красивите, какво му е лошото на това? Съжалявам, че те притесних, човече. Просто забрави.
— Името… — прошепнах.
— О, да. Чакай. — Каза Макс. — Тя казва, че името й е Бела Кълън. Това помага ли?
Имаше миг на мъртвешка тишина и тогава гласът от другият край на линията внезапно крещеше, използвайки много думи, които не се чуваха често извън паркингите за камиони. Цялото изражение на Макс се промени; цялото шегуване изчезна и устните му пребледняха.
— Защото ти не попита! — извика обратно Макс, паникьосан.
Имаше още една пауза, докато Джей се успокояваше.
— Красива и бледа? — Попита Джей, малко по-успокоен.
— Казах ти това, нали?
Красива и бледа? Какво ли знаеше този човек за нашият вид? Дали и той самият не беше един от нас? Не бях подготвено за такъв вид съпоставка. Стиснах зъби. В какво ме беше забъркала Алис?
Макс изчака минута през още една вълна от изкрещяни обиди и наставления и тогава ме погледна с очи, които бяха изплашени.
— Но ти се срещаш с клиенти от гетото само в четвъртък — добре, добре! Заемам се. — Той затвори телефона.
— Той иска да ме види? — Попитах умно.
Макс ме изгледа сърдито.
— Можеше да ми кажеш, че си клиент с приоритет.
— Не знаех, че съм.
— Помислих си, че може да си ченге. — Призна си той. — Имам предвид, ти не изглеждаш като ченге. Но се държиш някак странно, красавице.
Аз свих рамене.
— Картел за наркотици? — предположи той.
— Кой, аз ли? — попитах аз.
— Да. Или гаджето ти, или който и да е.
— Не, съжалявам. Не съм голям фен на наркотиците, нито пък съпругът ми. Просто казваме не и всичко останало.
Макс изсъска под носа си.
— Омъжена. Все не ми върви.
Аз се усмихнах.
— Мафия?
— Не.
— Контрабанда на диаманти?
— Моля те! С такива хора ли се занимаваш обикновено, Макс? Може би трябва да си намериш нова работа.
Трябваше да си призная, че се забавлявах малко. Не бях взаимодействала много с човеци, освен с Чарли и Сю. Беше забавно да го наблюдавам как се спъва. Също така бях много доволна от това, колко лесно ми беше да не го убивам.