— Да говоря ли? — Попита Карлайл. Едуард се поколеба, след което кимна.
— Това е единственият шанс, който ще получиш.
Той изравни раменете си и прекрачи няколко стъпки пред защитната линия. Не исках да го виждам сам и незащитен.
Той разгърна ръцете си, държейки дланите си нагоре, сякаш поздравяваше.
— Аро, стари мой приятелю. Изминаха векове, откакто не сме се виждали.
В бялото сечище зареше мъртвешка тишина за един дълъг момент. Можех да почувствам обтегнатостта, която Едуард излъчваше, докато слушаше преценката на Аро за думите на Карлайл. Напрежението нарастваше с всяка изминала секунда. И тогава Аро пристъпи напред, извън центъра на редицата. Щитът, Рената пристъпи заедно с него, сякаш върховете на пръстите й бяха зашити за робата му. За първи път редовете на Волтури реагираха. Тихо ръмжене премина през линията, веждите им се снишиха, за да образуват намръщване, и се озъбиха. Няколко от стражите се наведоха напред в бойна стойка.
Аро извади едната си ръка и я вдигна пред тях.
— Мир. — Пристъпи още само няколко крачки, след което наведе главата си на една страна. Млечните му очи светеха с любопитство.
— Точни думи, Карлайл. — Той вдиша с тънкия си шепнещ глас.
— Не изглеждат на мястото си, имайки предвид армията, която си събрал, за да убие мен и любимите ми.
Карлайл поклати главата си и протегна дясната си ръка напред, сякаш между тях нямаше близо сто метра разстояние.
— Не е нужно да докоснеш ръката ми, за да знаеш, че намерението ми никога не е било такова.
Проницателните очи на Аро се свиха.
— Но какво значение има намерението ти, имайки предвид какво си сторил? — Той посърна и сянка на печал премина през очертанията му, но ме можех да кажа дали беше истинска или не.
— Не съм извършил престъплението, за което си тук да ме накажеш.
— Тогава се отдръпни и ни остави да накажем тези, които са отговорни. Наистина Карлайл, нищо не би ме зарадвало повече, от това да запазя животът ти днес.
— Никой не е нарушил закона Аро, нека ти обясня. — Карлайл отново предложи ръката си.
Преди Аро да може да отговори, Кай прехвърча към неговата страна.
— Толкова много безсмислени правила, толкова ненужни закони си създал за себе си, Карлайл. — Белокосият вампир изсъска. — Как е възможно да защитаваш нарушаването на такъв, който наистина има значение?
— Законът не е нарушен, ако ме изслушате…
— Виждаме детето, Карлайл. — Изръмжа Кай. — Не се отнасяй с нас като с глупаци.
— Тя не е безсмъртна. Не е вампир. Мога лесно да ви го докажа само с няколко мига.
Кай го отряза.
— Ако тя не е една от забранените, тогава защо сте събрали цял батальон, за да я защити?
— Свидетели, Кай, точно както и вие сте си довели. — Карлайл посочи към ядосаната орда на края на гората, като някои изръмжаха в отговор. — Всеки един от нашите приятели би могъл да ви каже истината за детето. Или можете просто да я погледнете, Кай. Да видите притока на човешка кръв в бузите й.
— Фалшификация! — Отсече Кай рязко. — Къде е информаторът? Нека пристъпи напред! — Той повдигна вратата си, докато не забеляза Ирина да се замотава зад съпругите. — Ти! Ела!
Ирина се загледа в него, безкомпромисно, лицето й изглеждаше като на някой, който не се е събудил съвсем от някой неприятен сън. Нетърпеливо, Кай щракна с пръсти. Един от двамата огромни бодигарда на съпругите се измести от едната и страна и я подтикна грубо в гърба. Тя премигна два пъти, след което се отправи бавно и замаяно към Кай. Спря няколко метра преди него, като очите й все още бяха приковани върху сестрите й.
Античният вампир скъси разстоянието помежду им и я удари през лицето.
Едва ли я е заболяло, но имаше нещо ужасно унизително в постъпката. Сякаш гледах някой как рита куче. Таня и Кейт изсъскаха в синхрон.
Тялото на Ирина се скова и очите и най-после се фокусираха върху Кай. Той посочи с нокътя на единия си пръст, Ренесме за първи път, откакто бе влязъл в сечището. Главата и се наведе на едната страна и объркване премина през очертанията ни.
— Е? — Изръмжа вампирът.
— Аз… Не съм сигурна. — Каза тя със смутен тон.
Ръката на Кай трепна отново, сякаш искаше да я удари отново.
— Какво искаш да кажеш? — Каза той с метален шепот.
— Не изглежда по същия начин, но мисля, че е същото дете. Искам да кажа, че се е променила. Това дете е по-голямо, от това, което видях, но…
Бясната му въздишка се изпусна изведнъж през озъбените му зъби и Ирина прекъсна, без да довърши. Аро отиде от едната страна на Кай и сложи ръката си на рамото му, за да го удържи.