Най-трудният поглед за игнориране бе и най-странният.
Не бе така, сякаш този получовек, полувампир Нахуел е свикнал да ме гледа по определен начин. Доколкото знаех, всеки ден се справях с върволица от атакуващи вампири и днешната сцена в сечището не бе нищо необичайно за мен. Но момчето не свали погледа си от мен. Или може би просто гледаше Неси. Това също ме смущаваше.
Вероятно не пропускаше факта, че Неси е единствената женска от неговият вид, която не му е полусестра.
Не мисля, че тази идея бе хрумнала на Джейкъб все още. Отчасти се надявах това да не се случи скоро. Бях се наситила на битки за доста време напред.
Накрая на останалите им свършиха въпросите към Едуард и дискусията прерасна в по-дребни разговори.
Чувствах се странно уморена. Не ми се спеше, разбира се, но сякаш денят бе прекалено дълъг. Исках малко спокойствие и нормалност. Исках Неси да е в собственото си легло — исках стените на собственият ми малък дом около мен.
Погледнах към Едуард и почувствах за момента, сякаш аз мога да прочета мислите му. Можех да видя, че се чувства точно по същият начин. Готов за малко спокойствие.
— Да занесем ли Неси…
— Това вероятно е добра идея — съгласи се той бързо. — Сигурен съм, че не е спала спокойно миналата нощ, с цялото онова хъркане.
Той се ухили на Джейкъб.
Джейкъб извъртя очи, след което се прозя.
— Отдавна не съм спал в легло. Обзалагам се, че баща ми ще се зарадва, ако се върна под неговият покрив.
Докоснах бузата му.
— Благодаря ти, Джейкъб.
— Винаги съм насреща, Бела. Но ти вече знаеш това.
Той стана, протегна се, целуна Неси по главата, след което целуна и моята. Накрая той удари Едуард по рамото.
— Ще се видим с вас утре. Предполагам, че нещата ще бъдат малко скучни оттук насетне, а?
— Горещо се надявам да е така — каза Едуард.
Изправихме се след като той си тръгна — внимателно преместих Неси в другата си ръка, за да не я събудя. Бях дълбоко благодарна да я видя заспала спокойно. Толкова много неща се бяха струпали на малките й рамене. Беше време отново да бъде дете — защитено и в безопасност. Още няколко години детство.
Идеята за мир и спокойствие ми напомни за някой, който не изпитваше изобщо тези чувства.
— О, Джаспър? — попитах аз, като се обърнахме на вратата.
Джаспър бе като в сандвич между Есме и Али, някак си по̀ на място в семейната картинка от обикновено.
— Да, Бела?
— Любопитна съм — защо Джей Дженкс е уплашен до смърт дори при самото споменаване на името ти?
Джаспър се засмя.
— От опит знам, че някои работни взаимоотношения са по-добре стимулирани от страх, отколкото от парична изгода.
Намръщих се, обещавайки си, че оттук нататък аз ще поема работните взаимоотношения и ще спестя на Джей инфарктът, който определено го очакваше някой ден.
Бяхме целунати и прегърнати и ни бе пожелана лека нощ от семейството ни. Единствената част, която бе не на място, бе отново Нахуел, който ни гледаше напрегнато, сякаш искаше да ни последва.
Веднъж щом бяхме пресекли реката, вървяхме малко не по-бързо от човешката скорост, хванати за ръце. Беше ми писнало да ме притискат крайни срокове и просто исках да си почина малко. Едуард сигурно се чувстваше по същият начин.
— Трябва да призная, ужасно съм впечатлен от Джейкъб точно сега — каза ми Едуард.
— Вълците имаха голямо въздействие, нали?
— Нямах предвид това. Нито един път не си помисли днес за факта, който според Нахуел, Неси ще бъде напълно зряла след шест и половина години.
Замислих се за минута.
— Той не я вижда по този начин. Не я припира да расте. Просто иска да е щастлива.
— Знам. Както казах, впечатлен съм. Неприятно ми е да призная, но тя можеше да има и по-лош избор.
Намръщих се.
— Ще мисля по този въпрос след точно шест и половина години.
Едуард се засмя, след което въздъхна.
— Разбира се, изглежда ще има конкуренция, за която да се притеснява, когато дойде точният момент.
Мръщенето ми се задълбочи.
— Забелязах. Благодарна съм на Нахуел за днес, но цялото това зяпане бе малко странно. Не ме интересува, че е единственият полувампир, с когото няма родствена връзка.
— О, той не гледаше към нея — гледаше към теб.