И започнахме оттам, докъдето бе оставил сънят ми.
Останах неподвижна, когато се събудих сутринта, и се опитах да задържа дишането си равно. Беше ме страх да отворя очите си.
Лежах върху гърдите на Едуард, но той беше много притихнал и ръцете му не бяха обвити около мен. Това беше лош знак. Беше ме страх да призная, че съм будна и да срещна гнева му — без значение към кой беше насочен днес.
Внимателно надникнах през миглите си. Той се беше загледал в тъмния таван с ръце зад главата си. Изправих се на един лакът, за да мога да виждам лицето му по-добре. Беше гладко, безизразно.
— Колко съм загазила? — попитах тихо.
— До шията — каза той, но обърна главата си и ми смигна.
Издишах в облекчение.
— Аз съжалявам — казах. — Не исках… Е, не знам точно какво беше това снощи. — Поклатих глава при спомена за безсмислените ми сълзи и смазващата скръб.
— Така и не ми каза за какво беше сънят ти.
— Предполагам, че не ти казах — но пък ти показах за какво беше. — Засмях се нервно.
— О — каза той. Очите му се разшириха и тогава той примигна. — Интересно.
— Беше много хубав сън — измънках. Той не коментира, така че след няколко секунди аз попитах. — Простено ли ми е?
— Обмислям го.
Изправих се, планирайки да се прегледам — изглежда нямаше пера, поне. Но докато се придвижвах, вълна от замайване ме удари. Залюлях се и паднах отново на възглавниците.
— Какв… завъртя ми се главата.
Тогава ръцете му се обвиха около мен.
— Спа много дълго. Дванадесет часа.
— Дванадесет? — Колко странно.
Проведох си един бърз преглед докато говорех, опитвайки се да не го правя подозрително. Изглежда бях добре. Синините върху ръцете ми все още бяха на една седмица, пожълтяващи. Протегнах се експериментално. Отново се чувствах добре. Е, повече от добре, всъщност.
— Инвентаризацията приключи ли?
Кимнах сънливо.
— Възглавниците изглежда са оцелели.
— За жалост не мога да кажа същото за, ъ, нощницата ти. — Той кимна към края на леглото, където няколко парчета черна дантела бяха разпилени върху копринените чаршафи.
— Лошо — казах. — Тази ми харесваше.
— И на мен.
— Имаше ли други жертви? — попитах притеснено.
— Ще трябва да купя на Есме нова табла за леглото — призна той, хвърляйки поглед през рамо. Проследих погледа му и бях шокирана да разбера, че големи късове от дървото явно бяха изтръгнати от лявата страна на таблата.
— Хмм — намръщих се. — Човек би си помислил, че съм щяла да чуя това.
— Изглежда си много ненаблюдателна, когато вниманието ти е окупирано от нещо друго.
— Бях малко погълната — признах, изчервявайки се дълбоко.
Той докосна горящата ми буза.
— Наистина ще ми липсва това.
Загледах се в лицето му, търсейки признаци за гнева и угризенията от които се опасявах. Той отвърна на погледа ми със спокойно, но иначе невъзможно за разчитане, изражение.
— Ти как се чувстваш?
Той се засмя.
— Какво? — поисках да знам.
— Изглеждаш толкова виновно — сякаш си извършила престъпление.
— Чувствам се виновно.
— Прелъсти прекалено разположения си към това съпруг. Това не е углавно престъпление.
Изглежда се шегуваше.
Бузите ми станаха по-горещи.
— Думата прелъсти предполага някакво количество предварителна подготовка.
— Може би беше грешна дума — съгласи се той.
— Не се сърдиш?
Той се усмихна вяло.
— Не се сърдя.
— Защо не?
— Ами… — той спря. — Не те нараних, като първо. Беше по-лесно да се контролирам този път, да насочвам изблиците. — Очите му трепнаха към повредената табла отново. — Може би защото имах по-добра идея какво да очаквам.
Обнадеждена усмивка започна да се прокрадва по лицето ми.
— Казах ти, че ключа е в практиката.
Той извъртя очи.
Стомахът ми изръмжа и той се засмя.
— Време за закуска за човека? — попита той.
— Да, моля — казах, скачайки от леглото. Придвижих се прекалено бързо, обаче, и трябваше да се залюлея пиянски, за да възвърна равновесието си. Той ме хвана преди да се блъсна в гардероба.
— Добре ли си?
— Ако нямам по-добро чувство за равновесие в следващия ми живот, ще изискам рекламация.
Аз готвих тази сутрин, пържейки яйца — прекалено гладна, за да направя нещо по-сложно. Нетърпелива, ги пльоснах в една чиния само след няколко минути.
— Откога ядеш яйца със течен жълтък? — попита той.