— И така, той е напълно превъртял. Предполагам, че Едуард и Бела са се прибрали миналата седмица и…
Гърдите ми се отпуснаха. Беше жива. Или не беше мъртво мъртва, поне.
Не бях осъзнал каква разлика ще има за мен. Бях си мислел, че е мъртва цялото това време и виждах само това сега. Виждах, че така и не повярвах, че ще я върне жива. Не трябваше да има значение, защото знаех какво ще стане след това.
— Да, братле, а ето и лошите новини. Чарли е говорил с нея, каза, че звучала зле. Казала му, че е болна. Карлайл взел телефона и казал на Чарли, че Бела хванала някаква рядка болест от Южна Америка. Казал му, че била под карантина. Чарли откачил, защото дори и на него не му било позволено да я вижда. Казал, че не му пука дали ще се разболее, но Карлайл не склонил. Без посетители. Казал на Чарли, че е доста сериозно, но че прави всичко възможно. Чарли се е самобичувал с това от дни, но чак сега е звъннал на Били. Той каза, че е звучала по-зле днес.
Умствената тишина, която оставиха думите на Сет, беше изключителна. Всички разбрахме.
Значи щеше да умре от тази болест, доколкото Чарли щеше да бъде осведомен. Щяха ли да му позволят да види трупа? Бледото, съвършено неподвижно, недишащо тяло? Нямаше да му позволят да докосне студената й кожа — можеше да забележи колко е твърда. Щеше да се наложи да изчакат, докато тя може да се сдържа да не убие Чарли и останалите оплакващи. Колко щеше да отнеме това? Щяха ли да я погребат? Щеше ли сама да се изрови или кръвопийците щяха да дойдат за нея?
Другите слушаха спекулациите ми в мълчание. Обмислях това много повече, отколкото който и да е от тях.
Лия и аз навлязохме в сечището почти едновременно. Тя, обаче, беше сигурна, че носът й ни е довел. Тя седна на задни лапи до брат си когато аз отидох в тръс, за да застана от дясната страна на Сам. Пол се смести и освободи мястото ми.
„Пак те победих“ — помисли си Лия, но аз едва я чух.
Зачудих се защо аз съм единственият на крака. Козината ми се беше изправила на раменете ми, настръхнала заради нетърпението.
„Ами какво чакаме?“ — попитах.
Никой не каза нищо, но усетих чувството им на колебание.
— О, хайде де! Договорът е нарушен!
— Нямаме доказателство — може би наистина е болна…
— О, МОЛЯ ВИ СЕ!
„О’кей, косвените доказателства са доста убедителни. И все пак… Джейкъб“ — Мисълта на Сам беше бавна, колеблива. — „Сигурен ли си, че това искаш? Наистина ли е правилното нещо? Всички знаем какво искаше тя.“
„В договора няма клауза за избор на жертвите, Сам!“
„Наистина ли е жертва? Би ли я определил по този начин?“
„Да!“
„Джейк“ — помисли си Сет — „те не са ни врагове.“
„Млъквай, хлапе! Само защото ти имаш някакво извратено героизирано боготворене към онзи кръвопиец, не променя закона. Те са наши врагове. Те са на наша територия. Ще ги избием. Не ми пука дали ти е било весело да се биеш рамо до рамо с Едуард Кълън някога си.“
„И какво ще правиш, когато Бела се бие заедно с тях, Джейкъб? А?“ — поиска да знае Сет.
„Тя няма да е Бела вече.“
„Ти ли ще я убиеш?“
Не можех да спра потреперването.
„Не, няма. И тогава какво? Ще накараш някой от нас да го направи? И ще имаш зъб на този, който го е направил, завинаги?“
„Не бих…“
„Разбира се, че не би. Не си готов за тази битка, Джейкъб.“
Инстинктът надделя и аз се наведох напред, ръмжейки към възлестия песъчлив вълк срещу мен в кръга.
„Джейкъб!“ — призова към внимание Сам.
„Сет, млъкни за секунда.“
Сет кимна с голямата си глава.
„По дяволите, какво пропуснах?“ — помисли си Куил. Той тичаше към събирането с пълна скорост. „Чух за обаждането на Чарли…“
„Приготвяме се да тръгваме“ — казах му — „Защо не наминеш през Ким и не извлечеш Джаред със зъби? Ще ни трябват всички.“
„Ела направо тук, Куил“ — нареди Сам. „Още нищо не сме решили.“
Изръмжах.
„Джейкъб, трябва да мисля за това кое е по-добре за глутницата. Трябва да избирам това, което защитава всички ви най-добре. Времената са се променили, откакто предците ни са направили договора. Аз… ами, не вярвам наистина, че семейство Кълън представляват опасност за нас. А и знаем, че няма да са тук още дълго. Със сигурност, след като са си изпели песента, ще си отидат. Живота ни ще се завърне към нормалното.“
„Нормално?“
„Ако ги предизвикаме, Джейкъб, те ще се защитават добре.“
„Страх ли те е?“
„Наистина ли си готов да загубиш брат?“ — Той спря. „Или сестра?“ — добави той като съпътстваща мисъл.
„Не ме е страх да умра.“
„Знам това, Джейкъб. Точно поради тази причина оспорвам преценката ти за това.“
Загледах се в черните му очи.